Неделя следобед е, времето в Атина е топло и леко мързеливо и може би затова повечето хора са се изселили от града – следващата неделя са парламентарните избори и няма да могат да избягат за уикенда. В едно малко дворче сред сивите кооперации над бул. „3-ти септември” в центъра на града, за разлика от останалата част на града, кипи живот, вдига се шумотевица и се чува български език. За този квартал не е нетипично да се чуват различни езици, но както писахме и другаде – там е малката българско-атинска „Астория”.
Току-що бях открила сградата на алианса по чужди езици, където се помещава и българското неделно училище. Ядосвах се защо ли е заключено, след като в три часа започва празникът за откриването на учебната година, а остават само десет минути дотогава... И както се оглеждах и се чудех как да постъпя, чух оживените разговори, които идваха от малка пряка встрани. Веднага се насочих натам и открих дворчето оградено от малки палмови дръвчета и с липа в средата, пълно с родители, учители и гости, а децата изчакваха започването на програмата и нетърпеливо подскачаха на място и помахваха на родителите си, които ги снимаха. Едно момиче и едно момче на около 12 години, които са облечени в традиционни носии, минават по редиците и черпят с хляб и сол. От уредбата се чуват стари шлагери на Емил Димитров и „Тоника СВ” (без да се обзалагам), но не звучат някак си носталгично – напротив, всички се забавляват.
Празникът вече е започнал, остава да започне и програмата. Председателката на дружество „Будители” Даниела Партовска откри официално учебната година и обяви главните актьори. Разбира се, на първо място е Даниела Тодорова, която в момента е председател на училищното настоятелство. Г-жа Тодорова е първата учителка в българското неделно училище, за която всички потвърждават, че е жената с търпение и упоритост, на която се дължи и просъществуването на училището. „Упоритостта и ентусиазма й крепят училището” цитирам и думите на учителката по история Венета Искренова.
Всъщност, училището съществува от поне шест години, но неговата история е една истинска одисея. То тръгва от една мрачна стаичка, която се е намирала в офиса на „Българска общност” – едно дружество на българите, което не знае дали все още съществува. Тогава училището посещават не повече от десет деца, които са на различни възрасти, но се учат заедно – като във възрожденските училища, за които може и да сме чели по история.
По-късно училището приютяват собствениците на хотел „Мока” в центъра на Атина. Те също са българи. Учителките, които вече са няколко, а не е само Даниела, и децата провеждат часовете си по български език, литература, история и география, в ресторанта на хотела всяка неделя. По-късно собствениците на хотела, които са възхитени от ентусиазма на г-жа Тодорова и виждат, че децата и родителите са доволни, решават да помогнат и намират помещение на училището на ул. „Марни”, което все пак е по-подходящо от ресторанта.
„Само преди две години по същото време се бяхме събрали на ул. „Марни”. Имаше не повече от 15 деца, а сега това дава повод за радост и гордост. Благодарение на общия труд имаме училище” каза г-жа Марияна Петрова - културното аташе към Българското посолство. „Винаги много се вълнувам на този ден. Изглежда, че това ми действа така, защото сме в чужбина” сподели г-жа Петрова.
През 2008 година децата вече са много повече. Хората, които се занимават с училището, успяват да се споразумеят с управата на един алианс по чужди езици, който им отпуска стаи в сградата си за през уикенда. А тази година учителите вече са 11 и ще преподават на повече от 60 ученици. „Само сега се записаха още шест деца”, сподели след празника г-жа Искренова, която допълни, че сигурно и през целия октомври ще се записват нови деца.
След като зае мястото си пред насъбралата се публика и поздрави учениците и техните родители, културното аташе г-жа Петрова съобщи, че „училището ще получи сериозна финансова помощ от Министерство на образованието по проект „Български език зад граница”, по който миналата пролет кандидатства новосформираното дружество „Будители”. Финансовата помощ се състои в изпращането на учебници за всички класове и парична сума, която ще бъде разпределена от дружество „Будители”. Г-жа Петрова пожела здраве и успех на учениците и допълни ”знам, че е трудно в събота и неделя, когато другите играят, вие да сте над учебниците, но някой ден ще бъдете възнаградени. Да ни е честит празника!”
От миналата година училището се признава от Министерство на образованието, което означава, че децата, чиито родители решат да се върнат в България и да ги запишат в българско училище, продължават обучението си без да губят учебна година и без да държат приравнителни изпити по задължителните предмети – български език, литература и история, заяви г-н Звезделин Пенков от българското посолство.
Преди две години училището изпраща своя първи абитуриент. След като завършва дванадесети клас, момчето кандидатства за висше образование в България и в момента следва задочно бизнес-администрация във Великотърновския университет. „Той беше приет навсякъде, където кандидатства – в софийския „Нов български университет”, във Варна и в Търново, но понеже е от Габрово, реши да си избере Търновския университет” разказва учителката по история, която преподава вече трета година в училището. Тя иска да направи часовете на учениците по интересни и вече е планирала, че през новата учебна година ще им разкаже и историята на 100-те най-посещавани туристически обекти в България и ще даде задача на децата да направят макети на някои исторически забележителности.
Председателката на училището Даниела Тодорова също приветства новите ученици и отбеляза, че училището е просъществувало през всичките тези години и благодарение на дарителите и спонсорите. „За нас днес е 15 септември...Учете се, защото това е нашето бъдеще. Нека възпитаваме любовта на децата към България, за да знаят те кои сме ние” каза г-жа Тодорова. „Тази година започваме с 60 деца, с много първокласници и подготвителна група. Трудим се нашите деца да знаят своя род и език и някой ден да се върнат в България”.
Г-жа Тодорова връчи символично ключа на знанието на учителката на първокласниците с пожелание за успешна година, а след това най-малките изпяха култовата детска песничка „Високи сини планини”. Тържеството приключи с водосвет, който направи отец Атанасий, а после една от учителките удари първия звънец и децата се насочиха към класните си стаи. Техните родители останаха в дворчето, за да си поприказват, докато чакат малчовците си да приключат със заниманията. Нека да им е успешна новата учебна година!
Марина Николова
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
