Галерия

1

Най-големият недостатък на гръцката публична администрация е пряката й връзка с политическата система. Назначенията по партийна линия компрометират компетентността на държавните институции, прекъсват последователността в работата им и пречат на прозрачността във взимането на решения. Това е изводът, около който се обединиха участниците във форума “Без административна реформа, не може да има икономически ръст” проведен в Атина тази седмица.

“Не можем да очакваме радикални промени когато сменяме управлението на болници, данъчни служби и други институции с нови кадри, които са избрани по политически критерии. В същото време не променяме начинът, по който тези институции работят. Само сменяме лицата, които ги управляват”, констатира Харидимос Цукас, който е преподавател в отдела “Публична администрация” към Атинския университет и Warwick. Той е категоричен, че системата, по която гръцката администрация се опитва да реши собствените си проблеми е погрешна, което създава порочен кръг.

Историята със списъка Лагард е доказателство, че в Гърция публичната администрация е служител на действащата в момента политическа власт, казва преподавателят. Държавната система вече десетилетия се използва, за да обслужват частни или теснопартиини, а не обществените интереси.

“Радикална промяна е смяна на начина, по който една институция действа. Практиките, чрез които се създават дейностите в подобни институции. Трябва ключовите позиции в държавната администрация да се назначават независимо от политическата сила, която в момента е на власт”.

Целите, за да се достигне тази промяна са: ограничаване или напълно премахване на партийното влияние в дейността на държавната администрация, увеличаване на приемствеността в дейността на институциите, засилване на институционалната отговорност и отчетност, въвеждане на бизнес методология в дейността на държавните служби.

Практически това означава, че ако Гърция наистина иска да придобие ефективен държавен сектор трябва незабавно да разграничи назначенията в администрацията от партийната принадлежност на кандидатите. Главните секретари и управителския административен персонал в министерствата и общинските служби трябва да са от системата на държавната администрация, а не назначени “парашутисти”, които са от близкия приятелски кръг на някои министър.

Висшият съвет за подбор на персонала в държавната администрация (АСЕП) трябва да се превърне в единствен орган за назначение на държавни чиновници и той трябва да излъчва секретаря към министерския съвет. По този начин ще се подсигури по-голяма прозрачност в правителствената дейност и държавната администрация ще може да следи за последователността на изпълнение на поетите ангажименти от държавната власт. Способни и добре подготвени за държавната администрация кадри ще могат да се създават, ако се основе Национална академия “Публична администрация”. Назначенията на ключови позиции трябва да се правят на принципа на бизнес решения, които са базирани на най-добрите международни практики и да се въведе строга отчетност за дейноста. Публичната администрация трябва да работи на принципа “бизнес план – отчет за извършена дейност – анализ на резултатите”.

Според кмета на Солун Янис Бутарис в Гърция е назрял момента организациите за местно самоуправление да се отделят от зависимостта си от централното правителство. Той прокарва идеята за по-отчетливото обособяване на градове-регионални центрове (метрополис), които да поддържат автономността си с общинските такси и данъци, които днес се налагат. Тези приходи да се използват от общините, а да не се дават на централното правителство, което след това да отделя други средства от бюджета.

“Голямата полза от създаването на метрополис е в това, че ще се установи взаимовръзка между приходите от данъци и такси и обществените блага и услуги”, казва Бутарис. В момента няма прозрачност в образуването на бюджетите на различните общини и до голяма степен отпусканите средства от централното управление се свързват с политическата принадлежност на управлението на конкретна община или кметство. Само по себе си това явление създава предпоставки за корупция във взаимодействието на държавната администрация с организациите за местно самоуправление.

Бутарис заяви, че приходите, които идват от данъка върху недвижимата собственост могат да покриват разходите на публичните средни и висши училища по райони. “Местната власт трябва да е един от основните стълбове на съвременната гръцката държава. Отговорностите й за съжаление не са пропорционално разпределени според всекидневните нужди на гражданите”.

Кметът на Солун е категоричен, че условията в страната са назрели, за да се дадат повече права на организациите за местно самоуправление. Това ще облекчи тежестта от централната власт, ще даде възможност на кметства и общините да отговорят на нуждите на гражданите и ще носят пряка отговорност за извършените действия.

“Радикална административна реформа е задължително условие не само за развитието на страната, но и за функционирането на закона”. Изпълнението на тази реформа изисква ръководители, които ще служат на институциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт и да се ползват с обществено доверие. То ще е резултат от ясно формулирани задължения към конкретни лица и институции, които ще са близко до гражданите. Такава взаимовръзка е възможна, ако властта се децентрализира и се предоставят повече отговорности на администрациите на регионално ниво.