Надценки до 1500 на сто, както се наблюдава при зърнените култури ще бъдат окастрени след въвеждането на Националният регистър на търговците със селскостопански стоки. Регистърът е отговорът на Министерството на селскостопанското развитие в борбата със спекулата, която според земеделските сдружения в последните години е заела огромни размери. След проучване на пазара в края на 2010 година стана ясно, че гръцките потребители плащат необосновано високи цени за крайни продукти от местното производство и вноса, които имат срамно ниски цени на едро в началото на търговския процес.
16 народни представители от парламентарната група на ПАСОК зададоха въпрос в Народното събрание към ресорния министър на земеделието Костас Скандалидис за ценообразуването на земеделските продукти, които в отделни случаи имат надценка между производител и крайна цена за потребител между 200% и 1500%. Такъв е случаят при зърнените продукти и брашното, където е открита огромна разлика между цената на основният продукт в първоначалната му фаза и неговата себестойност в цената на крайното изделие.
Данните за ценовите разлики са взети от изследване на Съюза на земеделските производители. Анализът на ценообразуването на хранителния пазар в Гърция от производството и от вноса до крайния потребител е установил неочаквано голямо несъответствие между нивата на цените от търговията на едро и крайните цени в супермаркетите и свободните пазари. Проучването на земеделците показва, че разликите в цената на ориза достигат до 660% в най-крайните случаи, при виното тази разлика достига до 750%, а при тестените изделия до 760%.
Според запознатите със земеделския живот на Гърция най-голям фактор в раздуването на цените на земеделските продукти играят търговските посредници. В много случаи те изкупуват стока от голям брой малки производители, след което самите те се представят за производители пред търговски вериги и по-големи изкупвателни компании, като в процеса на търгуване надуват прекомерно цените, накрая ощетени остават или крайният потребител, или реалният производител.
Подобни случаи, в които посредниците натоварват допълнително крайните цени са познати на Министерството на селскостопанското развитие. Начин да наложи регулация на пазара на селскостопански стоки е чрез създаване на Национален регистър на търговците на селскостопански продукти. Всички вписани в регистъра търговци ще отговарят на определени критерии като данъчна изрядност, нужна материална база и складова площ. Тези параметри от една страна ще гарантират, че търговците са легални, а не спекуланти влезли на пазара за бързи печалби. От друга самите списъци ще дадат възможност на производителите да осъществяват пряк контакт и договорка с избраните от тях търговци.
Костас Спилиополос социалистически депутат от община Хаия заяви след срещата с министър Скандалидис, че министерството на селскостопанското развитие е реагирало изключително бързо на поставения проблем. Той отбеляза, че за по-малко от две седмици екипът на министър Скандалидис е изготвил проектозакона за регистъра на търговците на селскостопански продукти. Той се очаква да бъде гласуван и приет до края на януари 2011. Костас Спилиополос оцени, че проектозаконът е първа стъпка към урегулирането на пазара на земеделски стоки, която не нарушава принципите на свободната конкуренция и улеснява прозрачността и свободната търговия.