Галерия

1

Радикални промени в университетите свързани с администрацията, преподавателите и субсидирането се очаква да разбудят гръцките академични кръгове. Крайният текст на новия закон рамка съдържа реформи, според които поне десет полу-висши технически институти ще затворят от 40-те, които съществуват в момента в страната, а останалите ще се слеят с университетите.

Голяма разлика ще усетят преподавателите, които ще трябва да станат нащрек за местата си, а тези, които не са се появявали в аулите да започнат най-накрая да преподават лично на студентите си. Оттук нататък преподавателите от най-висока степен ще бъдат оценявани на всеки пет години от комисия от чуждестранни академици на базата на международни критерии. Ако един преподавател „не премине” теста, ще бъде оценяват след още три години и в случай, че пак не мине означава неговото отстраняване от университетска дейност и поставянето му на друга държавна служба. По време на процедурата няма да се изисква мнението на преподавтелите. На всеки пет години деканът на факултета ще визма бииографичната справка на всеки преподавател и резултатите на академичната му работа и ще ги изпраща директно на комисия от оценяващи в чужбина. Това разпореждане е сигурно, че ще предизвика неприятна изненада сред мнозинството от преподавтели и най-вече на онези, които не стъпват в аудиториите като се успокояват, че не могат да бъдат контролирани.

В същата насока се движи и разпоредбата, която цели да спре назначаването на преподавтели по „семейна линия”. За да преминат от една степен на друга, комисията за оценяване ще се състои от седем души като членовете й ще бъдат строго избрани от същата специалност, от която е и преподавателят, който ще бъде оценяван. Според министерство на образованието това се предприема с цел да се спрат обвиненията от членове на академичната общност срещу техни колеги, че са назначени по партийна линия или заради семейни отношения с други преподаватели, което се е случвало поради това, че законът е давал възможност в комисията по оценяването да участват и преподаватели от близки специалности до тази на оценявания преподавател. Освен това оттук нататък преподавателите в комисията няма да бъдат от същия университет с кандидата, четирима ще са гърци, а останалите от чуждестранни университети като ще „изпитват” кандидата чрез телеконферентни разговори.

Радикални промени ще настъпят и в начина за финансиране на университетите. Според новите процедури се създават места спонсорирани от частни финдации и се установяват субсидии на базата на събрани бонуси за конкурентноспособност. Новият закон ще бъде внесен в парламента след две седмици и ще бъде гласуван на 20 юли. Все още министесртво на образованието не е решило какво ще се случи със студентите от факултетите, които ще бъдат закрити или ще се слеят. Един от сценариите е, че тези факултети ще продължат да функционират до завършването на последните випуски студенти, които се обучават в тях без да приемат нови записвания.

Третият фактор за „оздравяването” на университетите са парите или финансирането им. Вече не става дума за държавните пари, а за откриването на нови източници за финансиране, на които до момента повечето от университетите не отдават значение. Идеята е университетите да произвеждат на всекидневна основа знание, да снабдяват с патенти, да поемат изследвания за държавата или за частния сектор, да участват в международни конкурентноспособни програми. Много от университетите вече действат по този начин и техните приходи от специалната сметка за научни изследвания надвишават годишно приходите от държавното финансиране.

Големи университети, които са влезнали в играта на „пазарната икономика” като Университета в Крит например, където се намира една от най-добрите лаборатории за изследване на съвременните лазерни техники за лечение на пердето, на миопията и на други очни болести, основана от декана Йоанис Паликарис. Там годишно се правят хиляди операции с най-новите техники на лазерно лечение. „През последните 20 години спечелихме около 25 милиона евро” казва Паликарис за вестник „Вима” и допълва, че парите се инвестират обратно за научни изследвания. Освен това Университетът на Крит продават „Know how” на общините на острова по въпроси свързани с интернет, създаване на уеб-страници и т.н.

Друг добър пример е Националния Политехнически университет „Метсовио” в Атина, където функционират 135 изследователски лаборатории, в които работят 2 800 млади научни изследователи. За 2006-2007 година са били одобрени 706 нови изследователски проекти на обща стойност от 70 милиона евро. От излседователските проекти се инвестират всяка година в обучение и за изследвания около 5 милиона евро и се субсидират със стипендии 150 кандидат докторанти за по 7 500 евро годишно.

От своя страна Солунския Университет „Аристотел” тази година е намалил разходите си с 9 милиона евро и предложи конкретни решения като едно от тях е да се смени режима на управление на финансите му и да спести други 15 милиона евро. Деканът Янис Милопулос предупреждава, че „университетът трябва да потърси начини, за да увеличи финансите си, но съществува опасност да стане зависим от частни интереси”. Но опитът показва, че има решения. Примерът на двамата преподаватели от Солунския университет съвсем наскоро завършиха своя проект по пресъздаването на механизма от АнтиКитира от древността, който функционира и се смята за прародител на съвременните компютри. Според думите на Милопулос „това откритие беше поискано от три големи музеи в САЩ, които предлагат астрономически суми, което е от полза за университета без да хвърля сянка върху работата”.