Галерия

1

Все повече нараства мюсюлманското население в Атина и нуждата от установяване на официално място за молитва е наложителна, а построяването на джамия може да има само положителни последствия. Това беше твърдението на трима от шестимата поканените на дебата организиран от Британския Съвет в Атина в рамките на проекта IQ2 Debate, на който участваха изтъкнати журналисти и преподаватели от Гърция и Великобритания. Другите трима събеседници изложиха своите позиции в подкрепа на тезата, че джамията в Атина няма да доведе със себе си само добри последици.

В подкрепа на тезата, че „джамията може да е само за добро” се поставиха преподавателят по Съвременни ислямски науки от Оксфордския университет Тарик Рамадан, преподавателката по социология в Европейския Университет във Флоренция Анна Триандафилиду и кореспондентът за Al Jazeera в Гърция Чади Аюби.

От другата страна на масата застанаха писателят и директор на тинк танк организацията „ Center for social cohesion” Дъглас Мъри, британската писателка на бестселъра “Londonistan” и журналистка известна за полемичната си колонка във вестник Дейли Мейл Мелани Филипс, както и преподавателят в Московския институт за развитие на кредиторскияте пазари и сътрудник в Кеймбридж Димитриос Флудас.

За да навлезем в темата, ще ви припомним, че в квартал Вотаникос ще бъде построена джамия, беше обявено през април 2010 г., като финансирането поема изцяло държавата. Натискът, който търпи гръцкото общество заради икономическата криза, но и от непрекъснатите потоци от имигранти и въпросите за тяхното интегриране, водят до силно противопоставяне за това как обществото ще откликне на тази инициатива. Мненията са различни: дали джамията ще допринесе за по-добро интегриране на имигрантите в обществото или ще доведе до крайности като в случая с квартал Агиос Панделеймонас.

Доводите „за” добрите последици от построяването на мюсюлмански храм според Чади Аюби, че изповядването на религията е елементарно право гарантирано от конституцията и не е правилно Атина да е единствената столица без джамия. Аюби отбеляза, че не са само имигрантите в столицата, но в Атина живеят и членове на смесени бракове, служители във фирми, тракийски мюсюлмани, а също толкова важно е, че никога не са забелязани случаи на фанатизъм.

Важността въпросът да бъде поставен в контекста на Атина изтъкна проф. Анна Триандафилиду. Тя направи кратка ретроспектива като изложи статистически данни за мюсюлманското население през последните години и неговите социални характеристики. Г-жа Триандафилиду каза, че през 2007 г. според изчисления мюсюлманите са били около 100 000-120 000, но като се вземе предвид вълната от емигранти през последните години може да се каже, че техния брой в Атина се е увеличил на около 250 000-270 000, което прави около 2% от населението на страната. Хората, които живеят от години в Атина са установени, някои си имат собствен бизнес, а други са служители, занаятчии, отбеляза Триандафилиду. Новодошлите имигранти най-вече са мъже и затова засега не сме изправени пред въпроси свързани с интеграцията във връзка с половото равенство и интеграцията на децата в училище, каза още преподавателката от Университета във Флоренция. Тя изясни, че новите имигранти са най-вече бежанци от Афганистан, Сомалия, Ирак, което означава че те не могат да бъдат изпратени обратно в техните страни, защото там има война.

„Джамията е въпрос на достойнство, фактор за общност, там се събират хората, за да си помогнат и заедно да се справят с трудностите. Първият закон за построяването на джамията е през 1980 година и през последното десетилетие този въпрос пак дойде на дневен ред. В момента неформално съществуват 100 стаи за молитва в Атина. Считам, че построяването на джамия е добро, защото показва уважение, което трябва да е взаимно и трябва да намерим неща, които ни обединяват, като чувството за солидарност. Промяната е необратима и Атина е мултукултурен град, което не е въпрос на политика” каза проф. Триандафилиду, отбелязвайки, че Гърция иска да интегрира мюсюлманите в институционална рамка.

В нашите мюсюлмански страни сега казват всички, че искаме плурализъм, достоен живот, права и свобода, подчерта проф. Тарик Рамадан от Оксфордския университет. „Гръцкото общество се е променило и има мюсюлмани, които живеят тук. Имам хора от много различни култури, с разични религи и те трябва да живеят заедно и единственото, което може да направим е да погледнем реалността и да предложим реалистични политики, взискателни и отворени” каза проф. Рамадан, който подчерта, че мюсюлманите, които живеят в Гърция говорят езика и са лоялни към държавата. Оксфордският професор изтъкна нобходимостта ислямът да бъде институционализиран в Гърция и да бъдат обучени имамите, а хората, които следят службите да бъдат учени на гръцки и службите и ученията да бъдат на гръцки.

Според консервативният писател Дъглас Мъри въпросът не е дали трябва или не да бъде построена, а че не са само добри нещата, до които ще доведе построяването на джамията. „Не вярвам, че всички култура са еднакви, но не искам да се преструваме, че нямаме култура, която искаме да предпазим” отбеляза Мъри. Много джамии са финансирани от правителствата по идеята на холандците на принципа, че ако правителството стои зад тази инициатива „може само добро да произлезе”, каза писателят, но самият той даде пример за недобра практика в лондонска джамия. Той подкрепи тезата, че „когато ислямът е в малцинство говори за уважение на човешките права, но когато се намира в силна позиция не съществува въпрос за малцинствата, нито за основните човешки права.”