„Eко”-то е хип - привлича вниманието на публиката и на спонсорите. И аз съм от хората, които захапват въдицата на „еко”-то и все още вярвам, че има добри инициативи, които не винаги се превръщат в активистични акции, а безшумно, но настоятелно хората се опитват да подобрят начина на живот, както за себе си, така и за другите. Но има други хора, които превръщат старанието си в активизъм и се опитват да зарибят и останалите...
Та мисълта ми е, че след като си тръгнах от Green-дизайн Фестивала, който се провежда в центъра на Атина, трябваше да се разхождам един час, за да си обясня защо се ядосах. Истината е, че се навих да отида, когато прочетох невероятния сайт на организаторите. Обещание за еко-музей, предложения за еко-дизайн и мода, еко-библиотека на открито и фантазията започва да галопира... Но в този случай презентацията във виртуалното пространство с парасанги напред поведе по точки пред реалността.
Изложбата е в две оградени с дървени парапети открити помещения, които се намират от двете страни на пак дървена висока конструкция в долната част на площад Синтагма. На покрива на тази конструкция са поставени саксии с цветя, за да се представи човек нагледно как би изглеждал един озеленен покрив. Страхотна идея за конструкцията, надявам се да я запазят, тъй като хвърля страхотно освежаваща сянка на място, на което наистина има нужда да съществува някакъв вид навес... през лятото на площада температурите минават 40-градуса и наистина усещането е като в пещ. Но идеята на инсталацията е да си представим как би изглеждала Атина със зелени покриви.
В открития музей на площада се помещава една библиотека пак под дървен навес, в която посетителите могат да разгърнат книги свързани с еко-дизайн и природосъобразен начин на живот. Има наистина привлекателни заглавия.
Следващият експонат на изложбата е една инсталация, която говори за шумозамърсяването в Атина, където децибелите превишават с много допустимите здравословни граници за слуха. Слагаш слушалки на ушите и се втренчваш в екран, на който се появява едно от най-натоварените кръстовища в Атина. Чуват се естествените шумове на града, а на екрана се изписва всеки един шум, който ухото ни не може да разграничи в цялата врява. Постепенно списъкът изпълва целия екран – клаксон, свирка на полицай, мотор, който дава газ, спирачки, сирена. Едно малко момченце си е сложило слушалките, от които бучи в естествените си децибели шума на града, а детето с интерес чете на екрана на телевизора какво чува, докато гледа и видео снимано нат кръстовището.
Отминавам и пред мен се изправя една решетка с окачени саксии, която също е експонат? По-нататък има изложба на десет плаката, която е най-интересната презентация в еко-музея. Не само заради страхотните плакати, но и заради невероятните човешки истории, които са вдъхновили десетимата графични дизайнери да създадат плакатите (каквато е била и идеята на проекта им).
Излизайки от коридора, където в голям формат са окачени плакатите, попадам пред една стена, която е заоблена и ако тръгнеш покрай нея води към кръгла скрита стаичка, чиито стени са покрити с виещи се растения. Свежо. Отминавам. И попадам на поредната инсталация – посадени цветя, които се поливат по много сложен начин – над тях има таван, от който по прозрачни тръбички пада вода, която отива в почвата. На табелата, която обяснава какво се случва по тръбичките, методът изглежда много сложен. Но ми е супер странно защо цветята при цялата тази комплицираност на поливането, са с увехнали листа?! Мога да продължа и да разкажа за изложбата на дрехи направени от боклуци или непотребни вещи, но ще отбележа само невероятната чанта направена от футболна топка.
Очакването ми да видя наистина нещо наистина функционално като предложение или пък ново и как това предложение може да бъде приложено в реални условия, май не се сбъдна. Дали няма проекти? Или не е била тази идеята на изложбата? Но тогава защо се казва еко-дизайн? В Атина наистина има много професионалисти, които се занимават с осъвременяването на сградите, други, които правят градини на верандите... Но може би концепцията на Еко-дизайн изложбата е да представи личната инициатива на всеки един и как тя може да промени пейзажа...