Галерия

1

Спад от 6,9 на сто отбеляза гръцкият брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2011 в сравнение със същия период миналата година. Според Гръцката статистическа агенция за това понижение е спомогнало най-вече намаляването на потребителското търсене, което все пак се е уравновесило частично от подобрения търговски баланс.

Гръцката опозиция реагира веднага на обявената стойност и като заяви, че мащабът на рецесията е без прецедент. „Това надхвърля и най-песимистичните предвиждания. Тези данни сочат колко утопични са  очакванията на министерството на финансите за рецесия от 3,5 на сто за 2011” заяви отговорникът по финансовите въпроси на Нова демокрация Христос Стайкурас.

Но докато той критикуваше правителството, че „води гръцката икономика към една безкрайна пустиня” неговият колега Нотис Митаракис се обяви против приватизациите на държавни предприятия в днешната ситуация на фондовите пазари. Отговорникът по икономическите въпроси на Десницата подкрепи позицията на председателя на Фонда за приватизации Янис Кукиадис и заяви, че „продажбата в условия на обезценяване на фондовите цени не е оползотворяване на държавното имущество, не решава проблема с дълга и не може да извади Гърция от кризата”.

В същото време обаче премиерът на Швеция Фредерик Райнфелд обвини страните от Еврозоната, че „не правят това, което знаят, че трябва да направят”, за да решат проблема с дълговата криза. Той не назова конкретно на никоя държава, но подчерта, че отговорността за решаването на кризата е отговорност както слабите, така и силните икономики. „Когато говориш много и не правиш нищо се поражда безпокойство” подчерта той.

Шведският премиер се позова и на страните от европейския юг, които обвини, че „не са направили нищо за истинските реформи, които така и не бяха проведени. Те не могат да обвинят никой друг освен себе си. Бяха отправени многобройни препоръки, доклади и отчети за реформите, които трябваше да приложи всяка държава”.

Фредерик Райнфелд посочи два примера, които според него трябва да приложат страните от Еврозоната. Първият е Швеция, която не е член на Еврозоната и е преминала през подобна криза през 1992. Тогава бюджетният й дефицит стигнал до стойност 10 на сто от Брутния Вътрешен Продукт, а външният дълг – до 70 на сто. Приложената в страната схема е била точно обратното на това, което прави днес Еврозоната. Шведите намалили държавните разходи, благодарение на предоставените на частния сектор стимули за развитие, а проблемните банки били оставени да фалират.

Вторият пример на шведския премиер обаче не е никак привлекателен. Той се позова на опита на страните от Балтика, които „се съвзеха след една дълбока рецесия”, но въпреки това и днес имат най-високите проценти на безработица в Европейския съюз, заедно с Гърция и Испания.

В Гърция обаче структурните промени продължават да се бавят и страната е притаила дъх в очакване на решенията за реформите в държавния сектор, без да е ясно кога точно ще бъдат обявени. Същевременно следващия вторник, когато погледите на целия свят ще са приковани в резултатите от срещата между Ангела Меркел и Никола Саркози в Париж, Организацията за управление на държавния дълг на Гърция се готви да проведе търг на тримесечни полици на стойност един милиард евро. Полиците изтичат на 18 ноември тази година.

Днес сесията на Атинската фондова борса приключи при индекс 991,14 пункта и с оборот 54,05 милиона евро. Той продължава да се намира под стратегическата височина от 1000 пункта, но все пак бе отбелязано повишение от 1,53 на сто. На седмична база обаче бе отчетен спад на индекса с 6,25 на сто. Гръцкият spread-показател на 10-годишните държавни облигации продължава да се намира на рекордно високата стойност от 1346,7 базисни пункта.