Галерия

1

В петък следобед Пол Клостер, президент на Фонда за финансова стабилност подаде оставка.  Това събитие, няколко седмици преди започването на последния етап в рекапитализирането  на банките оставя празнина в главния орган на този процес, който не само надзирава, но и контролира банковата система чрез значителното си участие в акционерния капитал на банките.

Оставката предизвиква сериозни въпроси  само няколко седмици след назначаването на настоящото ръководство на Фонда. Увеличаването на капиталите на „добрите” банки, ръководенето  на малките и средните банки и задълженията на новата банка Протон и на Пощенската каса са критични проблеми за бъдещето на банковата система на Гърция.

Министърът на финансите Янис Стурнарас категорично заяви, че не може да става въпрос за промяна на рамката на рекапитализирането що се отнася до графика,  но не липсва раздвижване, тъй като преди дни тройката постави въпроса за целесъобразността на сливането на Националната банка с Eurobank. В предварителния план на екипа на МВФ са описани проблемите от „тежката” схема, която се създава от обединяването им що се отнася до лекотата, с която обединената банка ще изчерпи частните капитали. От страна на Националната банка се подчертава, че няма да се замразява сливането, извори на вестник „Нафтемборики” обаче твърдят че съобщението е закъсняло и не е в тон с предишните насоки на кредиторите към вътрешната банкова система.

Холандецът Пол Клостер, чиято оставка все още не е потвърдена от Министерството на финансите, посочва че напуска заради лични причини. Той беше президент на Генералния съвет на Фонда за финансова стабилност- един от двата органа на фонда, вторият е Изпълнителната комисия, която е ръководена от Анастасия Сакелариу. От първия ден на заемането му на поста на 1 февруари 2013 на банковия пазар бяха критикувани тезите му за банковата система на страната и за рекапитализирането.  Клостер в срещи с представители на банките и институциите се обявяваше открито за национализация на системата. Беше критикуван и за това, че е посетил само два пъти Атина през миналия месец, за да участва в заседания на Генералния съвет, а иначе живееше в Дубай, където участва в бизнеса на семейството си. Според непотвърдени информации, освен личните причини, до оставката му е довело и несъгласието му с намаляването на доходите, към което се стреми Министерството на финансите.

Междувременно, полза от гледна точка на икономии в размер на 1 милиард евро ще донесе на „добрите” банки  едно орязване хибридните или друг вид облигации. Дискусията за осъществяването на този сценарий в Испания например се развива през последните дни, без поне за сега да има ясна картина, според банковите източници.

За първи път това беше споменато от Еврогрупата от 26 ноември, когато се говори за повторното изкупуване на гръцки облигации. Според решението гръцките банки в процес на рекапитализиране трябва да оперират с пасивите за останалите притежатели на подчинен дълг, така че тежестите да се разпределят справедливо.  Тълкуването на това решение от банковите фактори беше, че става въпрос за повторно изкупуване – вероятно задължително за притежателите- от банките на собствените им облигации, както самите те бяха направили доброволно, за да се подобрят капиталите, качеството им и ликвидността. Изкупуването на главно хибридни облигации от националната банка, Alpha Bank , Eurobank,  Банка Пиреос  донесе на банките капитали от порядъка на 1 милиард евро през 2012.  Съществуващите облигации- хибридни и с намалени гаранции възлизат на 2,5 милиарда евро.

В решението на Еврогрупата се отбелязваше, че ползата ще е в размер на 600 милиона евро.  Предложението за доброволно изкупуване беше направено с цена по-ниска от номиналната стойност до 40% , но беше успешно, след като облигациите от тази категория се договарят през този период на пазар с ниски продажби. Едно орязване ще доведе също до големи намаления.

Банковият съюз

Строг контрол върху европейските банки иска МВФ, отбелязвайки в първото проучване на кредитния сектор на Европейския съюз, че е приоритет е възстановяването  на балансите и завършването на реформите, така че банките да не бъдат ощетени. Необходимо е да се ускори европейският банков съюз, който ще включва освен всичко друго обща рамка за оздравяване на кредитните институции и други въпроси, срещу които се обявяват държавите–членки.  На европейско ниво се проверява възможността банките да се подготвят за използването на отложения данък само до 10% от капиталите им, както предвижда третият план за световно регулиране на банките. Проверява се възможността да е увеличи времето за прилагане на промените на 10 години, за да се улеснят европейските банки при покриването на капиталовите нужди.