Галерия

1

Увеличават се шансовете за Гърция да пристъпи към разсрочване на плащанията си към външните кредитори, показва проучване на агенция Reuters. В проучването са участвали 36 икономисти, 33 на сто от които вярват, че в следващите 5 години Гърция ще преустанови плащанията си по външния дълг. Мнозинството от тях преценяват, че авторитетът на Европейската централна банка е пострадал след решението на институцията да започна да изкупува държавни облигации на закъсалите страни от еврозоната.
    През април агенцията проведе подобно проучване преди обявяването на финансовата помощ за Гърция от международния валутен фонд и Европейската комисия и преди пакета от 1 трилион долара за стабилизирането на общата европейска валута. Тогава едва 30 на сто от икономистите са преценили като реална възможността за разсрочване на гръцкия външен дълг.
    В статия за вестник Financial Times нобеловият лауреат Нуриел Рубини заявява, че финансовата помощ на МВФ и ЕС в настоящия й вид само ще задълбочи гръцката криза и предлага европейските институции да преминат към план Б - разсрочване на плащанията на външните кредитори, програма за оздравяване на обществените финанси, която да обхване и останалите страни от европейския юг, да се увеличи финансовата помощ за Гърция, да се намалят лихвените проценти, да се стимулира потреблението в страни със здрави икономики като германската и да се реформират институциите в еврозоната. Според Рубини Европейската централна банка трябва да е в готовност да финансира гръцките банки в случай на масово изтегляне на вложенията от тях и трябва да упражнява гъвкава фискална политика, която би отслабила еврото, но би повишила конкурентноспособността на страните от еврозоната.
    Глоби и наказания за недисциплинираните страни в еврозоната поискаха финансовите министри на 27-те страни от Европейския съюз, които се събраха в Брюксел на заседание на така наречената група за бързо реагиране. Групата обсъди някои спешни предложения за заздравяване на обществените финанси на стария континент като например държавните бюджети да се одобряват от Брюксел преди да се гласуват от националните парламенти, да се наложат финансови глоби и политически наказания на недисциплинираните страни, които системно нарушават критериите от Маастрихт за членство в еврозоната,там, където е необходимо да се пристъпи към контролиран фалит на закъсалите държави, а също и да се предвиди процедура за излизането от еврозоната за страни, които не могат да отговорят на стандартите вътре в нея.
    Както можеше да се очаква, Гърция се обяви против повечето от тези предложения. Да има реализъм в изискванията към закъсалите страни призова гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину. Той се обяви категорично против германското предложение за контролиран фалит на закъсалите държави. “Теорията за авариен изход е теория на наказанието. Тя ще разклати още повече и без това чувствителните пазари и ще им даде грешен сигнал, защото ще поощри спекулата”, заяви пред журналисти финансистът номер едно на Атина. Обратно, Георгиос Папаконстантину подкрепи старата идея на премиера георгиос Папандреу за емитирането на европейски облигации, които ще превърнат част от гръцкия външен дълг в общоевропейски такъв.
    “Наближава моментът на глобите за страни с големи дългове над 60 на сто от БВП като Гърция”, твърди главният икономист на Eurobank EFG Гикас Хардувелис в интервю за радио “Тема”. Според известния експерт тези глоби ще се събират във фонд и ще се изплащат всяка година докато трае високият дълг. “Четох за предложението за контролиран фалит. За нас това ще е анатема. Европа дойде, за да ни предпази от кризата, в която живеем. Сега ни гледа и чака да намалим разходите в държавния сектор и да създадем една нова държава”, казва в заключение Гикас Хардувелис.