Галерия

1

Два дни след призива на руския президент Владимир Путин към сепаратистите от Източна Украйна да отложат референдума, местната украинска администрация признава, че не е в състояние да им попречи да го проведат. Планът на проруски настроените е източната част на страната да бъде обявена за автономна и впоследствие да бъде присъединена към Руската федерация.

Ситуацията в Украйна и изострянето на кризата в страната, която вече изглежда почти неконтролируема предизвикаха дискусия, която организира Институтът за дипломация и международни работи в Атина.

„Основната линия на руската външна политика по отношение на Украйна през последните 15 години е за една независима, но в сферата на влияние на Москва държава”, посочи съветникът на руското правителство по отношение на Световната търговска организация Димитрис Флудас и допълни, че Западът не би следвало да се изненадва от реакцията й, след като „само преди шест години руският външен министър Сергей Лавров беше заявил, че присъединяването на Украйна към Европейския съюз ще бъде повод за война (casus belli) за страната му”.

Според Флудас Русия не желае да присъедини източните региони на Украйна по примера на Крим, „по простата причина, че по този начин западната й част ще стане по-западна от Запада” и това ще създаде проблеми на Москва. „Призивът на Владимир Путин към сепаратистите да отложат референдума изрази един реален страх, именно защото Москва не ги контролира”, каза още той.

Флудас подчерта, че докато интересите на Запада в Украйна са съвсем малки, тези на Русия са жизнени. По думите му намесата й в Украйна съвсем не е свързана с икономически интереси, а с реални геополитически цели. „Говоря за голямата стратегия на Русия да се върне на позицията като втора световна сила, която загуби след падането на Желязната завеса. Не трябва да забравяме, че при сключването на договора за съединението на Западна и Източна Германия Москва се съгласи да подпише само при условието, че НАТО няма да се разшири на изток. Знаем много добре как една след друга страните от бившия социалистически лагер се присъединиха в Северноатлантическия алианс през последвалите години. В определен смисъл Русия смята, че е била измамена от Запада и това поражда чувство на реваншизъм към него”, допълни той и подчерта: „Западът може и да живее без Украйна, но Русия – най-вероятно не”.

От своя страна, директорът на Института по дипломация Андреас Андрианопулос заяви, че дори и географски погледнато между Русия и Украйна няма нито геоморфологични, нито езикови, нито културни различия. „Но дори и да не вземем това предвид, откъсването на част от Украйна ще означава, че Русия ще има пряка граница с НАТО, а това е нещо, което не иска”.

Същевременно той изрази опасенията си, че един такъв развой на ситуацията в Украйна може да предизвика вълна от подобни действия в много от населените с етнически и религиозни малцинства региони в Руската федерация. „Дали Западът е толкова наивен, че не разбира как с натиска си в Украйна ще създаде вътрешни проблеми на Русия, които обаче много лесно биха могли да се разпространят и извън нейните предели и да достигнат до Балканите?”, каза той представи като такива потенциални случаи републиките от Кавказкия регион. „Подобен е случаят с Приднестровието. Един бърз поглед върху картата може да ни даде отговор за това колко близо до Балканите и Гърция може да бъде предизвикана подобна криза”, посочи в заключение той.