Галерия

1

Големият коз на тристранното правителство на Нова Демокрация, ПАСОК и Демократичната левица е приватизационната програма, която в рамките на 10 години се очаква да донесе около 50 милиарда евро приходи. Освен тях държавниците се надяват, че новите инвеститори ще разработят замрели, но с потенциал проекти като пристанища, летища и други инфраструктури и по този начин ще съживят замиращата гръцка икономика. Това мнение не споделят всички играчи на политическата сцена, като главен опонент на приватизационните процеси е опозиционната радикално лява партия СИРИЗА. Нейният дългогодишен член и опитен политик Димитрис Пападимулис се съгласи да представи на читателите на GRReporter алтернативата на СИРИЗА за избягване на приватизацията.

Как оценявате програмата за приватизация на управляващата тристранна коалиция?

Ние сме напълно против продажбата и приватизирането на държавната собственост поради две причини. Едната е, че публичната собственост на Гърция е една от най-малките в Европа като съотношението към БВП. От 1991 до 2008 според официалните данни на Европейския съюз Гърция е извършила двойно повече приватизации, от колкото средно определеното за страните от Европейския съюз. Втората причина, поради която СИРИЗА е против приватизационните процеси е, че пазарната цена на недвижимата собственост в момента в страната отбелязва голям спад. Ако публичните фирми и държавната собственост се продаде сега, когато стойностите на борсата и вътрешния пазар са значително намалени, то Гърция ще загуби. Средствата, които ще успеят да акумулират ще са минимални и не съответстват на продажбата на едни от най-големите държавни ценности.

Каква според СИРИЗА е алтернативата на приватизационната програма, която правителството представя?

Ние подкрепяме идеята да се направят бизнес кооперации между гръцката държава и други организации, които заедно като сътрудници да разработят проекти и да оползотворят активите вписани в приватизационния списък. Организациите, с които гръцката страна ще си сътрудничи може да бъдат както други чуждестранни  държавни компании, така и частни предприятия, които ще бъдат одобрявани след търг. В тези кооперации държавата може да участва например с недвижим имот в един туристически район. Другата страна трябва да осигури инвестициите според договореност за развитие на съответния актив, като по този начин и двете страни ще се облагодетелстват и ще имат дългогодишна печалба, без публичният сектор да загуби съответния имот.

Същото може да се приложи и в други сектори, не само в туризма. Подобни практики могат да влязат в сила и в енергетиката, където на кооперативен принцип могат да се развият нови възможности.

Вашата идея за кооперация на държавата с други организации за развиване на проекти е много интересна, но не е нова. По-голямата част от приватизационната програма е базирана на създаването на публично-частни партньорства и отдаването на концесия на определени обекти, но не и окончателната им продажба. Защо не приемате приватизационния план на правителството при положение, че той до голяма степен се покрива с предложеното от вас?

Ние говорим за кооперация, а не за концесия. Не за отдаване на право на ползване без държавата да участва във взимането на решения. При концесията с един договор даваш всички права на частника.

Да, но той си плаща за правото да ползва определен актив, а в договора между ползвателя и държавата са описани условията на ползване, нали така?

С концесията му предаваш правото да се разпорежда. При кооперацията има сътрудничество.

Значи според вас е погрешно държавата да се освобождава от дейностите и услугите, които могат да се извършват от частници, така ли?

Пример е Дойче телеком. Тя закупи националната телекомуникационна компания в Гърция ОТЕ като има за основен акционер германската държава (32% от акциите – б.а.). Ние сме абсолютно против теорията, която твърди, че държавата не трябва да притежава никаква собственост и всичко трябва да се предаде в частни ръце. Това не е примерът, който следва останалата част от Европа. Може това да е моделът подходящ за Африка или за някои страни от Азия, не и за Европа, нито за Гърция.

Да се върнем на случая с телекомуникационната компания ОТЕ. Тя бе приватизирана по време на управлението на Костас Караманлис. Някои смятат, че това бе успешна сделка за гръцката страна. Вие споделяте ли това мнение?

Разбира се, че не я смятаме за успех. Може би беше успех за германската страна, но не и за гръцката.

Като главна опозиционна партия имате ли изготвени механизми да осигурите прозрачността на сделките, които се очаква да сключи правителството в рамките на приватизационната програма?

Не, това е работа на консултантите на правителството, които освен всичко останало са и много добре платени. Ние сме против самия процес на приватизация. Това не означава, че няма да проучим дали се спазва законността и държавния интерес в проектите, които правителството ще подготви за продажба.

Колко време смятате, че ще оцелее сегашното правителство?

Официалната позиция на правителството е, че ще издържи целия четиригодишен мандат. Начинът, по който започна дейността си обаче показва друго. Както Нова Демокрация, така и ПАСОК заедно с Демократичната Левица пристъпиха още в самото начало предизборните си обещания за предоговаряне на Меморандума за финансова помощ. Колко ще издържат, ще стане ясно съвсем скоро.