снимки: ethnos.gr
Основната опозиционна сила в Гърция вече не е коалиция от по-малки леви и крайнолеви структури, а единна партия, в която ще членуват отделни граждани. Решението бе взето на продължилия четири дни конгрес, който завърши с избора на Алексис Ципрас за лидер на единната вече партия. Той получи гласовете на 74 на сто от делегатите.
Прерасването на СИРИЗА от коалиция в партия не премина по най-лекия начин. Дебатите по време на конгреса бяха доста бурни и не липсваха моменти на силно напрежение. Крайният резултат от гласуването за партийния лидер в полза на Алексис Ципрас показа не само подкрепата на мнозинството към него, но и наличието на едно динамично малцинство. То е „Лявата платформа” на Панайотис Лафазанис, чиито членове предпочетоха белите бюлетини и спечелиха 20,57 на сто.
Алексис Ципрас определи учредителния конгрес на СИРИЗА като исторически за левицта и демокрацията и допълни, че 3 500-те делегати „подписаха раждането на новото с открит демократичен диалог и чисти решения”.
Пререканията между мнозинството и неговите опоненти по важни политически въпроси, като държавния дълг на Гърция, позицията на партията по отношение на европейската валута, еврозоната и сътрудничеството с други политически партии се превърнаха в неформален форум. На него за пръв път в историята на левицата делегатите можаха да се обявят открито или да подкрепят едно или друго мнение.
Въпреки предложението на партийното ръководство няколко от съставните малки партии отказаха да се разтурят. Една от тях бе партията на ветерана от Гръцката съпротива Манолис Глезос, който заяви гръмко, че „другите не могат да решават за нас”. На следващия ден обаче той преобърна изказванията си, като заяви, че подкрепя предложенията на Алексис Ципрас.
Според коментатори в социалните медии гневът на Манолис Глезос и Панайотис Лафазанис може и да не е свързан единствено с начина на приемане на решенията в партията, а и с разпределението на държавното финансиране на партиите. Източници твърдят, че още в периода, когато СИРИЗА не печелеше много над 3 на сто от гласовете оглавяваната от него група е получавала сумата от 150 000 евро на година. Други пък са получавали по 200 000 евро. „Може би е добре да научим съдържанието на договора, според който се разпределя държавното финансиране на различните групи, за да знаем точно коя е причината за гнева на Манолис Глезос”, гласеше един от коментарите.
След гневните реакции ръководството предложи на групите срок от три месеца за да се разтурят. Това предизвика нов кръг от напрежение, вследствие на което ограничението се поправено на неопределения „логичен период от време”.
Според крайното решение СИРИЗА ще функционира на принципа „един член – един глас” и никоя тенденция, движение или организация няма да има повече привилегии от членовете.
По време на дебатите бяха отхвърлени поправките, предложени от „Лявата платформа” на Панайотис Лафазанис. Едната от тях беше за пълно отписване на гръцкия държавен дълг. Решаващо за крайното решение по този въпрос бе изказването на преподавателя по икономика Евклидис Цакалотос, който каза, че проблемът на Гърция няма да бъде решен с отписването на дълга, а с промяна в модела на организацията в страната.
Останалите поправки бяха за завръщане към драхмата и напускане на еврозоната, както и за национализиране на банките и стратегическите отрасли на икономиката. Одобрената от мнозинството стратегия по отношение на банковия сектор е той да функционира под прекия контрол от страна на държавните органи.
В същото време според последното социологическо проучване разликата между основните политически противници е под 1 на сто в полза на Нова демокрация. Най-големи загуби във влиянието сред гласоподавателите отчита Демократичната левица.
Резултатите за партиите са следните: Нова демокрация – 29,1 на сто, СИРИЗА – 28,7 на сто, Златна зора – 13,1 на сто, ПАСОК – 7,3 на сто, Гръцката комунистическа партия – 5,5 на сто, Независими гърци – 5,4 на сто, Демократична левица – 3,2 на сто и Зелени еколози – 2,2 на сто. 6,5 на сто от участниците в анкетата са заявили, че не са сигурни за коя партия биха гласували в евентуална изборна надпревара.