Галерия

2

1

Ако Гърция излезе от еврозоната, ще загуби половината си БВП, се твърди в анализ на United Bank of Switzerland, посветен на бъдещето на еврото. Според анализаторите на банката излизането от еврозоната би довело до спиране на плащанията към кредиторите от страна на Гърция, фалит на предприятия, разпад на банковата система на страната и шок за световната търговия. Новата валутна единица ще е девалвирана със 60 на сто, но това няма особено да помогне на икономиката. Средностатистически всеки грък ще обеднее с между 9 500 и 11 500 евро през първата година и с между 3 000 и 4 000 евро на година през следващите няколко години.
    “Еврото не работи при сегашната структура на еврозоната и със сегашните й членове. Следователно или структурата й трябва да се промени, или членовете й”, заключават анализаторите на UBS, които предвиждат постепенно и болезнено уеднаквяване на публичните финанси на страните от зоната на еврото. Според тях намаляването на броя на страните, които участват в нея ще намали международното влияние на Европейския съюз. UBS също предупреждава, че “нито един валутен съюз в съвременната история не се е разпаднал без някакъв вид тоталитарно или военно правителство или гражданска война”.
    Друга голяма европейска банка Royal Bank of Scotland предвижда фалит на Гърция още през декември, който драматично ще раздруса световните борси. Още по-конкретно анализаторът Харвидер Шон от британската банка посочва датата 11 декември 2011, когато трябва да излезе поредният доклад на Международния валутен фонд за напредъка на Гърция. Той се аргументира с невъзможността на Атина да проведе реформите, с които се е ангажирала, твърде амбициозните фискални цели, които надзорната тройка е поставила, трудността, с която гръцкият парламент приема новите закони и нежеланието на Европейския съюз и на Международния валутен фонд да правят компромиси.
    Когато гръцкият фалит стане факт, разпространението на дълговата криза ще излезе извън контрол и ще се наложи намесата на Европейската централна банка. “Частните капитали няма да се върнат на тези пазари, тъй като опасността от разпадането на еврозоната ще е много висока”, твърди в анализа си Харвидер Шон, според когото световните пазари едва сега започват да разбират сериозността на положението. Решението, което той предлага е колосална намеса на Европейската централна банка не само на пазара на държавни, но и на частни ценни книжа.

    “Доктрината на Европейската централна банка за недопускане на фалит на европейска държава рухна”, твърди в анализа си и Харалд Хау, професор по икономика и финанси в Университета в Женева, според когото европейските гаранции за държавния дълг на Испания или Италия са неприемливи за данъкоплатците в Германия, Франция и Холандия. “Финландците вече казаха сбогом на плана за спасяване на Гърция и никой не може да ги обвини в липса на здрав разум”, казва още икономистът. Той предупреждава, че когато цялата тежест на Европейския фонд за финансова стабилност падне върху германските данъкоплатци  в следващите три години, ще стане очевидно, че Ангела Меркел е повела нейните християн-демократи към политическо самоубийство.
    Харалд Хау обаче смята, че фалитът на повече от една (освен Гърция) членки на еврозоната няма да доведе до разпадането й, а изходът от кризата той вижда в мащабната рекапитализация на банковия сектор в Европа. Икономистът не е привърженик и на еврооблигациите, които определя като “шепа пирони в ковчега на еврото”. Според него много банкери се изказват в тяхна подкрепа, защото това е начин загубите на частните кредитори от преструктурирането на гръцкия дълг да се национализират.