Галерия

1

Остри обществени реакции предизвика решението на гръцкото правителство да обложи с извънреден данък недвижимото имущество в Гърция. Собствениците на имотите ще трябва да платят от половин до десет евро за квадратен метър застроена площ, в зависимост от пазарните цени на всяко населено място.

Данъкът ще важи за тази и следващата година и изплащането му ще става чрез сметката за електричеството. Така правителството иска да подсигури изплащането му, защото който не плати данъка ще трябва да се научи да живее на тъмно.

GRReporter се свърза с председателя на Общогръцката федерация на собствениците на недвижимо имущество Ставрос Парадиас за коментар.

„Мога да заявя категорично, че гръцкото семейство не е в състояние да плати и този данък, заедно с всички останали, които бяха гласувани. Говоря най-вече за данъка за недвижимото имущество, единния и извънредния данък за периода 2009 – 2011, чиито стойности за всяка година са различни, в зависимост от квадратурата на всяка собственост. Към това трябва да добавим и факта, че в повечето случаи тези имоти не се използват за професионални цели, нямат наематели или се използват от техните собственици, т.е. не носят никаква печалба. Затова правителството не трябва да е толкова сигурно, че собствениците ще имат възможност да заплатят всички тези суми”.

Според Ставрос Парадиас извънредният данък е грабеж от страна на правителството, което базира на факта, че собствеността в Гърция е широко застъпена.

„Данъците са прекомерно много. Това реално не е облагане с данъци, а ограбване на недвижимото имущество. Говорим за около 20 данъци, разделени в 40 различни форми, които засягат капитала, ако можем да говорим за такъв, както и каквото е останало от приходите от него”.

Ставрос Парадиас смята, че данъкът не би следвало да бъде наложен на сгради, които не се използват или техните наематели са ги напуснали. „Според нас е повече от ясно, че този данък няма да бъде наложен на имотите, които не носят приходи на техните собственици. Освободените от наемателите обекти вече са много над 25 на сто”.

Все още не е ясен начинът на изчисление на данъка. Според източници от министерството на финансите сумата ще се определя от заявените в компанията за електричество данни за квадратурата. Те твърдят, че данъкът ще се наложи само на електрифицираните сгради, а сумата ще пада в зависимост от тяхната старост.

До момента обаче ведомството не е решило дали собствениците на търговски обекти, офиси и други професионални помещения ще платят извънреден данък. От задължението за плащане ще бъдат освободени църковните имоти, които не се дават под наем, както и сгради, които се използват от благотворителни организации, спортни клубове и др. По-ниски се очаква да бъдат сумите за безработни, хора с много ники доходи и инвалиди, които плащат по-ниски такси за ток.

На налагането на нов товар върху плещите на гръцките данъкоплатци реагираха и небезизвестните синдикалисти в електрическата компания ДЕИ, които заявиха, че правителството трябва да гарантира, че няма да има прекъсване на тока на хората, които не плащат конкретния данък. „В противен случай ще попречим на издаването на сметките и няма да изпълняваме заповедите за прекъсване на електричеството” заяви председателят на синдиката и отявлен член на управляващата партия Никос Фотопулос.

Гръцкото правителство прие решението за налагане на извънредния данък по време на извънредно заседание на министерския съвет в Солун. Докато гърците очакваха традиционната пресконференция на премиера, която започна със закъснение от три часа, правителството водеше разпалени преговори с финансовата Тройка. Кредиторите притискаха Георгиос Папандреу и неговите министри да предприемат мерки през цялата изминала седмица, но вместо да „посегнат” на огромния държавен сектор те предпочетоха да наложат поредния данък.

Натискът към Атина обаче продължава. След срещата си с Ангела Меркел председателят на Европейската омисия Жозе Мануел Барозо подчерта за пореден път, че „помощи ще има само за страните, които полагат всички усилия, за да поправят всички погрешни неща”. Председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише също каза, че всички европейски лидери призовават Гърция да изпълни своите обещания за реформи. 

От Берлин продължават да пристигат строги предупреждения, въпреки че министърът на икономиката Филип Реслер смекчи изявлението си, че „фалитът на Гърция не е табу”. Говорителят на министерството заяво, че целта е „Гърция да остане в Еврозоната”, както и че въпросът с фалита засега не е в дневния ред. Въпреки че до момента европейските институции не са приели каквато и да е процедура за подобна възможност, говорителят на немското правителство и канцлера, Стефан Зайберт призова Атина да изпълни задълженията си с акуратност и добави, че в противен случай следващият транш на икономическата помощ няма да бъде освободен. „Оптимисти сме, че Гърция ще може да продължи изпълнението на програмата акуратно” каза той, но не назова евентуалните последствия, ако това не се случи. Все пак говорителят на Европейската комисия Амадео Алфатаж заяви, че Европа не разработва сценарий, който включва фалита на Гърция.

Особено критичен към гръцкото правителство е немският печат. „Нерешителният Папандреу не посмя да проведе дългосрочни структурни реформи. Следователно не върши работата си точно там, където се намират основите на реформите, които са нужни за бъдещето на разрушената държава” пише Зюддойче цайтунг.

В същото време спред-показателят на гръцките десетгодишни облигации надхвърли рекордните 2038,4 базисни пункта. Атинската борса се гмурна отново надолу, като показателят днес бе с 4,4 на сто по-нисък в сравнение с миналия петък. Спад се отчете в стойността на еврото спрямо йената, която е рекордно ниска за периода от десетте години на неговото съществуване. От сутринта пазарите жужат, че Германия се е уморила да подкрепя Гърция. В следствие на тези слухове спад бе отчетен и в съотношението на еврото с американския долар.