Галерия

1

Четири години след началото на гръцката криза всички европейски институции, както и водещата сила в Европейския съюз – Германия са единодушни, че икономиката на страната се е стабилизирала.  

Днес отношенията между двете държави изглеждат напълно възстановени и предстоящото посещение на германския канцлер Ангела Меркел в петък (11 април) е доказателство за това. Според анализатори то цели да изрази подкрепата на Берлин към гръцкия премиер Андонис Самарас и неговия кабинет преди евроизборите.

Въпреки затишието на политическия фронт обаче томахавките на медийната война между двете страни съвсем до скоро не бяха напълно заровени. Кой би могъл да забрави обидните статии на таблоида Bild и корицата на списание Focus, от която Венера Милоска показваше на гърците среден пръст или пък гръцки издания, които показваха снимки с дегизираната като Адолф Хитлер Ангела Меркел?

Тези гръцко-германски „недоразумения” бяха обсъдени по време на дискусия за ролята на медиите и политиката в тях. Дебатът съвпадна с 50-та годишнина от откриването на гръцката секция на германския медиен гигант Дойче веле, която се навършва на 13 април тази година.

„След всички тези години между двете държави не би следвало да  съществуват никакви проблеми, но ето че политиката през последните няколко години постави нови предизвикателства пред тях”, заяви новият директор на Дойче веле Питер Лимбург, чиято връзка с Гърция датира от детските му години. Той разказа, че е живял в Атина по време на военната диктатура (1967 – 1974), когато баща му е бил посланик на Германия в Гърция. През 1972 семейството било принудено да напусне Гърция, след като посланикът помогнал на дисидента Георгиос-Александрос Мангакис да избяга от Гърция и военната хунта.

Депутатът от Нова демокрация Дора Бакояни определи действието на бащата Лимбург като „първия официален държавен акт от страна на чужда държава срещу диктатурата в Гърция”. Тя подчерта, че радио Дойче веле е бил „единственият свободен глас, от който се информирахме по време на хунтата” и допълни личната си връзка с медията чрез първия си съпруг Павлос Бакоянис, „който всяка вечер даваше своя коментар за различните събития в продължение на години”.

Питър Лимбург и Дора Бакояни се обединиха около мнението, че както в Германия, така и в Гърция политиката закъсня да реагира на първите медийни битки. Директорът на Дойче веле заяви, че в Германия негативните и обидни за Гърция оценки и стереотипи са били изразени от жълти издания. „Беше нужно време, за да се покаже, че това бяха позициите на конкретни редактори, а не на германското правителство. Днес обаче нещата стоят по съвсем различен начин”, каза Лимбург.

От своя страна Дора Бакояни заяви, че някои германски политици са си позволили да говорят открито за Гърция по „изключително неприемлив начин с единствена цел да спечелят политически дивиденти в самата Германия. Без да назове конкретни имена тя нарече конкретните политици демагози.

По думите й германските граждани не са били информирани правилно за реалните измерения на намесата на Германия в гръцката криза,а стереотипните и обидни публикации в жълтата преса са подвели дори някои сериозни германски издания в определени моменти. „В същото време в Гърция разни жалки типажи не си даваха сметка за вредата, която причиняваха като показваха германския канцлер Ангела Меркел облечена в нацистка униформа”.

Според депутата от основната опозиционна партия СИРИЗА Димитрис Пападимулис се опита да даде отговора на въпроса „как германците успяха да се превърнат в най-непопулярната нация в Гърция”, който сам постави. Той заяви, че затова са виновни „безработицата, орязването на заплатите, пенсиите и правата, както и , че Гърция продължава да се управлява от най-корумпираната част на политическия елит”.

„За възхода на евроскептицизма и крайната десница в Европа е виновна политиката, която бе приложена в еврозоната и затова всички народи, а не само гръцкият смятат, че вината за това принадлежи на Германия”.

Пападимулис определи като „абсолютна намеса във вътрешните работи на Гърция появилата се в големите германски вестници публикация на гръцки език, която зовеше гърците да не гласуват за СИРИЗА и Алексис Ципрас в навечерието на изборите през 2012”.

Той все пак призна, че за кризата в Гърция основната вина принадлежи на безотговорното управление на страната в продължение на години. Фактът, че той постави под съмнение реформаторския характер на меморандумите за  предизвикаха реакция от страна на Дора Бакояни, която посочи, че СИРИЗА прави всичко възможно за да попречи на реформите. „Не може да има модернизация, ако продължаваме да сме вкопчени в миналото”, каза тя, за да получи отговора: „Вие сте тези, които направихте това минало”.

От своя страна германският заместник-министър на икономическото сътрудничество и специален пратеник на германското правителство за сътрудничеството между двете страни Ханс – Йоахим Фухтел посочи, че „никой германец не се радва, когато види канцлера на страната си облечен в нацистка униформа”. Той каза още, че гражданите на двете страни нямат проблеми в съжителството си и, че позитивната промяна в отношенията между двете страни предстои. „Трябва да стане ясно, че преди 15 години в Германия имахме 5 милиона безработни. За да дадем тласък на икономиката направихме много жертви, които бяха болезнени за германските граждани. Реформите изискват и такива мерки, но програмата, която се прилага в Гърция даде резултат в други страни. Защо да не успее и тук?”.