Галерия

1

Три от четирите най-големи банки в страната няма да могат да осигурят 10-процентовото увеличаване на капитала, както предвижда планът за оздравяване на финансовия сектор, който бе подготвен от правителството, коментират гръцки финансисти. Ако акционерите искат да задържат банките си независими от държавно вмешателство, ще трябва да наберат една десета от нужното им, за да повишат капитала си до изискванията на надзорния орган към Банката на Гърция. Останалата част ще дойде от Гръцкия фонд за финансова стабилност, който разполага с пари от помощните кредити от Европа и от Международния валутен фонд.

Според предвижданията Алфа банк е единствената между Пиреос, Юробанк, Националната банка на Гърция (NBG), която ще успее да изпълни тези условия и да се спаси от национализация. Вима предава, че частните акционери трябва да наберат между 1,5 до 2,5 милиарда евро допълнителен капитал, за да прескочат 10-процентовата бариера сложена от правителството. Перспективата да вложат пари, за да покрият стари загуби не изглежда привлекателна на кандидат-инвеститорите и гръцките анализатори предвиждат, че спасението на банките ще остане изключително и само в ръцете на държавата.

Междувременно стана ясно, че средната цена на обратното изкупуване на гръцките държавни облигации, което правителството обяви в началото на месеца е 33,8 цента за евро дълг. Гърция успя да събере обратно облигации с номинална стойност 31,86 милиарда евро, за които трябва да плати на инвеститорите 11,3 милиарда евро. Парите ще бъдат отпуснати от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

Проблемът идва от това, че първоначално одобрената сума за гръцкия buyback бе 10 милиарда евро. Тя е по-висока от очакваната средна цена, което вдигна летвата и сега на страната не й достигат 1,3 милиарда евро, за да покрие приетите оферти за обратно закупуване на дълга. От къде ще се намерят допълнителните средства, за да се покрие разликата, трябва да се реши на срещата на финансовите министри в еврозоната. В четвъртък те най-сетне одобриха отпускането на 34,4 милиарда евро от финансовата помощ. Парите ще бъдат вкарани в гръцката сметка в понеделник и около 24 милиарда евро от тях веднага ще бъдат пренасочени за спасяване на местните банки. 

Четирите най-големи местни банки загубиха 74% от номиналната стойност на облигациите, които държат в своето портфолио. Окастрянето на външния дълг, държан от частни инвеститори на половина (PSI) и обратното изкупуване на облигации с номинална стойност 31,86 милиарда евро нанесе сериозни щети в балансите на гръцките финансови институции. Реално записаните загуби за същите институции достигат 26,5 милиарда евро, съобщава moneyonline.

Докато частните инвеститори си броят загубите от намалението на дълговата тежест за страната, правителството установи, че buyback-ът няма очаквания ефект. Обмяната на част от дълга облекчи външния дълг 9,5% до 2020, което се отклонява от първоначалния план. Той включваше намаление на дълга към БВП с 11%, за да достигне 124% от от БВП. Ако преструктурирането не бе извършено тази зима, следващата година гръцкият дълг можеше да прехвърли 190% от БВП.

Ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард поздрави решението на Юрогруп да подкрепи гръцкия buyback, за да може страната да достигне първичен бюджетен баланс през 2013. Лагард даде зелена светлина за отпускане на помощта от страна на фонда и обяви, че следващото заседание, което се отнася до Гърция ще бъде свикано през идния януари.

Въпреки, че политиците обявиха процеса по обратното изкупване на облигациите като успешен, анализатори коментират, че не е имало достатъчно голям инвеститорски интерес от чужбина към офертата на правителството. Това наложи и неизменното участие на гръцките банки, които жертваха почти 100% държаните от тях държавни облигации, за да получат финансова помощ от международните институционални кредитори. Състоянието на банките ще се изясни следващата седмица, когато ще бъдат публикувани финансовите резултати от дейността им за първите девет месеца на годината.