Ако няма проблем в системата като цяло, което всички се надяваме да е така, изкупуването на застрахователни договори не е опасно за сектора. Фактът, че този брой се е увеличил толкова бързо, трябва да ни обезпокои, но всички разбираме, защо се случва.
Очевидни ритъмът на изкупуване на застрахователните договори се е увеличил, заради икономическата криза и липсата на ликвидност. Междувременно, застрахователните дружества подписаха миналия месец договор за ползване на 560 легла в държавни здравни заведения. Можете ли да ни кажете, каква ще е ползата за вашите клиенти от тази договореност?
На първо място искам да подчертая, че сътрудничеството между частното осигуряване и държавните клиники беше наша цел от дълго време и подписването на договор за свободните легла е стъпка в положителна посока. От друга страна, засега свободните легла са много малко. В болницата Хипократ, например са ни предоставени само две легла, а в Евангелисмос са малко повече от 20 бройки. Това няма да може да ни позволи да изкараме застрахователни продукти, които да обърнат търговската ни политика към услугите предоставяни от тези болнични заведения. Леглата са малко и при нужда не знаем дали ще има вакантност.
Засега договорът за 560 легла в държавни болници е първа крачка в положителна посока и се надявам, че за в бъдеще тази цифра ще се повиши. Дори смятам, че може да се предостави едно голямо държавно болнично заведение, което да се предостави за ползване на частните компании. Ако това стане означава, че ще разполагаме с благоприлични болнични легла в хубави помещения, а нашите клиенти ще могат да се ползват добрите здравни специалисти, които сега работят в държавните болници. Целият този пакет ще ни помогне да създадем добър застрахователни пакет с по-ниска стойност, защото ако трябва да сме честни цената на болнично легло в държавния сектор е по-висока от цената на същия продукт в частните сектор сега.
Не жертваме ли качеството за сметка на цента по този начин?
Не. Не жертваме качеството за сметка на цената. Това, което искаме е не само добри лекари, но и болнични заведения, които да имат нужния капацитет с подходящата инфраструктура и качество материалната база. Държавните болници в момента имат излишен капацитет от легла, който вместо да стои неоползотворен може да се даде за ползване на частните застрахователни компании.
Застрахователната компания Eurolife EFG е част от корпоративната група на Eurobank EFG, която в България има много голяма и добре развита мрежа от представителства. По каква причина представляваната от вас застрахователна компания няма представителство в България?
Това е тема, която ни интересува и е в бъдещите ни планове. Но в монета все още е въпрос на мениджърски капацитет в смисъл, че имахме да направим много неща в Гърция, доста от които вече са изпълнени. За добро или лошо, в момента сме се установили в Румъния и България бе в непосредствените ни планове. За съжаление, дойде и кризата, която ни забави.
Българският застрахователен пазар за мен лично представлява много голям интерес и вярвам , че има много положителни перспективи за развитие. Разбира се, това е един малък пазар, подобно на гръцкия, но това няма голямо значение.
Проблемът със застрахованите в Аспис Прония продължава вече две години. Тяхната застрахователна компания пропадна, президентът й отиде на съд, но още не се знае дали хората ще могат да си върнат спестяванията. Каква смятате, че ще е съдбата на потърпевшите от фалиралото дружество?
Това е въпрос, който не мога да коментирам. Това е изключително и само отговорност на държавата. Единственото, което мога да подчертая е, че за дълги години съществуваше минимален надзор от страната държавата, което стана причина да се случат познатите събития в конкретното дружество.
Частното застраховане от много години страда от действията на тази компания, която навреди на целия сектор. Лошата слава, която тя донесе на частното застраховане изисква държавата да се намеси и да сложи ред по този случай. Не е работа, обаче на частните застрахователни дружества да решат проблемите създадени от Аспис. Разбира се, че искаме да се сложи край на тази история, защото по този начин ще се възстанови реномето на нашия сектор, но проблемът с Аспис не е по вина общо на застрахователните компании. Когато няма сериозен надзор, нещата са опасни.
В този смисъл сега искам да подчертая, че ние бяхме и сме „За” създаването на затегнат надзорен орган, в ролята на какъвто влезе Банката на Гърция. Тя се е нагърбила с една изключително важна и тежка работа, която върши добре и трябва да покрие пропуски, трупани с десетилетия. Всички сериозни играчи на пазара на частното застраховане искат сериозен надзор. Освен това, идва време за въвеждане на новите стандарти за капитализация и качество на активите според европейската директива за Solvency II и възможностите за каквито и да е други практики се изчерпват.
По-рано в нашия разговор казахте, че гръцкия застрахователен пазар е доста малък. Независимо от това, на него има повече от 70 застрахователни дружества, повечето от които са малки. Смятате ли, че трябва да се направят промени на пазара и може ли да очакваме сливания между застрахователни фирми, както се случва вече на банковия пазар?
Сливанията са неизбежни.