Галерия

1

Гръцката дългова криза заплашва да се превърне в най-лошия системен риск, който еврозоната е поемала. Правителство на Георгиос Папандреу има спасителна мрежа за банките, но частните застрахователни компании изглежда, че са оставени на произвола на съдбата. Много хора в Гърция се страхуват, че могат да загубят спестяванията си.

Изпълнителният директор на застрахователното дружество Eurolife EFG и председател комисията „Пенсионно застраховане и живот” към Асоциацията на частните застрахователни компании в Гърция, Александрос Саригеоргиу обясни специално за GRReporter, че компаниите в сектора са подготвени за евентуални сътресения. Окастрянето на дълга ще активира рекапитализация и верига от сливания на застрахователния пазар. От разговора с него стана ясно, че ако Гърция не изпадне в пропастта на неконтролиран фалит, след кризата страната ще се сдобие с по-малко, но по-силни застрахователни компании, които ще действат в по-сигурна среда.  

Държавните облигации преди кризата се смятаха за един от най-сигурните начини за средносрочна и дългосрочна инвестиция. Днес Гърция гледа към окастряне на дълга, което може да достигне и 50%. Това може сериозно да наруши балансите на местните застрахователни дружества. Какъв е планът за действие в този случай на гръцките компании от сектора?

Окастрянето на дълга и усвояването на дълговата криза засяга не само Гърция и местните компании, но може да се каже, че е и европейски феномен. Това, от което ще имат нужда повечето компании в ситуацията на намаляване на дълга е допълнителна капитализация. Това означава, че акционерите, но и самата система трябва да предприемат мерки, за да реагират на създалата се ситуация.

Макроикономическият проблем на Гърция е сериозен и определя поведението на реалния бизнес. Можете ли да ни обясните по-детайлно какви ще са последствията от едно сериозно окастряне (haircut) на дълга?

Гръцките застрахователни компании притежават много държавни облигации и загубите от едно сериозно окастряне на дълга ще са големи. Тук искам да подчертая, че не всички застрахователни дружества в страната притежават едно и също количество гръцки държавни облигации. Някои от тях вече са променили инвестиционната си политика и профилът на портфейла си, затова смятам, че е опасно да си вадим общи заключения за всички дружества от сектора. Всеки използва различна техника, за да се справи с кризата и в края на краищата всяко дружество има различна възможност за рекапитализиране, за да се справи с евентуални загуби, ако е нужно.

Банките имат възможност да се обърнат към Фонда за финансова помощ, ако не могат да наберат капитали от други източници, т.е. ако възможностите за повишаване на акционерния капитал например са изчерпани и не може да се намери нов ключов инвеститор, има държавен механизъм, който ще ги спаси от фалит. Има ли подобен фонд за гръцките застрахователни компании, който да помогне в случай на драстично орязване на стойността на гръцките държавни облигации.

Засега, не. Личното ми мнение е, че подобен механизъм би трябвало да съществува. Това, което се чува без да има официално изявление засега по въпроса е, че идеи в подобна насока се обсъждат.

Ще могат ли застрахователните компании да оцелеят в дълговата криза без подобен държавен помощен фонд?

Това е системен въпрос и не мога да изразя мнение, но след едно катастрофално реформиране на балансите поради суверенната дългова криза, секторът със сигурност ще има нужда от капитали. От къде ще дойдат тези капитали е друг въпрос. Държавата трябва да изследва много добре системния риск и по-точно да проучи дали застрахователния сектор има нужда от помощ.

Моето лично мнение е, че застрахователният пазар трябва да бъде подсигурен, така както е подсигурен и банковия пазар в Гърция. Няма предвид отделни дружества, а имам предвид да се достигне до едно общо решение за целия сектор и въпросите с капитализацията в случай на нужда.

Какви са конкретните отражения от икономическата криза в застрахователния бизнес?

Основните проблеми се  отразяват много ясно в резултатите в сектора от първото шестмесечие на тази година. Имаме девет процента намаление на продажбите в целия сектор за първото полугодие, в сравнение със същия период миналата година. Забелязва се доста голямо намаление в традиционните застраховки, което е около 22%. Виждаме и намаление на общите застраховки.

Следователно, първият показател за ефекта на кризата се отразява в спада на продажбите. Вторият е изкупуването на застраховки по-рано от падежа. Искам да подчертая, че закупуването на застраховките определено отбелязва повишение, но не е в обезпокоителни размери, в сравнение със запасите. Хората си изтеглят парите, защото очевидно имат нужда от тях в момента, не по някаква друга причина. Третият показател за ефекта на кризата е в нивото на събираемост. Подобно на други сектори в икономиката, събирането на дължимото е много трудно.

Казвате, че проблемите с изкупуването на застраховки не е толкова сериозен. Тогава какви са очакванията ви за краткосрочното бъдеще?