Галерия

2

1

За пръв път разговаряхме с професор Атанасиос Диамандопулос миналия ноември, малко след изборите за местно самоуправление в Гърция. Тогава той донякъде предвиди края на двупартийността в Гърция. След неуспешния опит на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да подели отговорността за управлението с Нова демокрация под натиска на Европа за съгласие, днес той почти си подели властта с основния си вътрешнопартиен опонент Евангелос Венизелос. Потърсихме мнението на политолога след трите напрегнати от политическа гледна точка денонощия, в които Гърция премина от реалната възможност за взаимно управление на двете големи партии, през де факто оставка на премиера до ремонт в правителството със засилено участие на старите партийни кадри.

Г-н Диамандопулос, как оценявате новия състав на правителството?

Не е съществено отваряне нито към политическата система, нито към обществото. Премиерът използва една силна личност, която показва в по-голяма степен наличието на съюзничество между двата върха на ПАСОК, отколкото една широка социална или политическа подкрепа към правителството. И това не ми вдъхва голям оптимизъм.

Коя политическа логика е следвал Георгиос Папандреу при предприемането на конкретните промени?

Смятам, че е било намерението му да предпази своя „гръб” вътре в ПАСОК и да обедини цялата партия и особено отсрещния полюс, за да може да си поделят отговорността за управлението на страната.

На какво смятате, че се дължи отстраняването на министри, които бяха избрани лично от премиера, като министрите на външните работи Димитрис Друцас и на околната среда, енергията и климатичната промяна Тина Бирбили?

Георгиос Папандреу осъзна, че при тези условия е невъзможно да управлява с личен екип и трябва да има широката политическа подкрепа на партията като носител на институционна и организирана политическа сила.

Освен това трябва да вземем предвид, че Георгиос Папандреу има срещу себе си една част от ПАСОК, която бе създадена най-вече от баща му. Това е синдикалният и популисткия ПАСОК. Ръководните кадри на синдикатите, които реално превърнаха гръцкото общество в заложник и го експлоатират и изстискват от десетки години насам се намират във вътрешността на ПАСОК. В опита си да ограничи тяхната роля и да поправи действието на гръцката политическа система Георгиос Папандреу трябва да се опълчи срещу тях. За тази цел той не можеше да има срещу себе си и една политическа фигура, която споделя основните насоки на неговата политика, но би искала да изиграе роля в тяхното осъществяване и в предначертаването на политическите ходове.

Евангелос Венизелос е един много силен полюс в ПАСОК и личност с голямо влияние. По тези причини Георгиос Папандреу не можеше да го остави „извън играта”. Въпреки че Венизелос не е икономист и не притежава специфичните познания премиерът бе най-малкото задължен да го включи в централната отговорност за справянето с най-основния проблем, пред който е изправено днес гръцкото общество. Георгиос Папандреу щеше да е доста безсилен политик, ако беше продължил само с личния си екип, който беше малцинство в ПАСОК. Това правителство е един съюз между двата основни полюса в партията, насочен евентуално срещу синдикалистите, които се намират в нея.

Смятате ли, че този съюз ще успее да се справи с тях?