Галерия

1

Мария Спасова
    Тричленен състав на Атинския апелационен съд изслуша днес пледоарията на българския пилот Янко Стоименов, който е обвиняем по делото за катастрофата на самолет на кипърската авиокомпания Хелиос. Самолетът се разби край Атина на 14 август 2005, а всичките 121 души на борда му загинаха. “Очевидно съдиите нямат познания за авиационния бизнес, те не разбират как се обучават и лицензират пилотите и за тях е неразбираемо, че дори и най-високо квалифицираният пилот може да допусне грешка, която да се окаже фатална”, заяви след заседанието Янко Стоименов.
    За да успее да направи пилотската реалност максимално понятна за съдиите и прокурора, българският пилот бе подготвил специална компютърна визуализация на пилотската кабина, която да им помогне да разберат естеството на работата на летеца и с какви трудности се сблъсква той в случай на авария. Някои от съдиите проявиха слаб интерес към презентацията му, а други буквално демонстрираха безразличие.
    Пледоарията му продължи около 3 часа и бе прекъсвана от множество въпроси както от страна на съда, така и от прокурора. Те най-често бяха свързани с причината за катастрофата и дали е имало възможност трагедията да бъде предотвратена. Много от въпросите звучаха като хипотези - ако се случи това и това, какво би направил пилотът. В съдебната зала не се чу нито един въпрос, който да е свързан с конкретна проява на небрежност от страна на Янко Стоименов, с негово задължение, което той е трябвало да изпълни, но не го е направил.
    “75 на сто от самолетните катастрофи в света стават поради човешка грешка. Това не означава, че всички главни пилоти на компании трябва да лежат в затвора”, припомня обвиняемият, който тази година бе осъден на първа инстанция в Гърция на 123 години затвор. Единственото доказателство, с което разполага обвинението е докладът на Гръцкия борд за разследване за евентуалните причини, довели до трагедията на 14 август 2005.

    Въпреки че може би никога няма да научим какво точно се е случило на борда на фаталния полет, съдбовна поредица от грешки е предопределила трагичния му край. Тъй като сигналната аларма за проблем в климатика и за разхерметизиране на кабината при този тип Боинг е една и съща, пилотите погрешно решават, че става дума за климатика. В същото време налягането в кабината се променя постепенно (рязката промяна предизвиква силни болки в ушите и няма как да остане незабелязана), пътниците и екипажът постепенно привикват с него, започват да се чувстват приповдигнати, щастливи, докато не заспят...
    “В деня на катастрофата бях в отпуск. Обади ми се колега, за да ме попита колко дълго време може да лети Боинг 747 с това количество бензин, с което е излетял от Ларнака. Отговорих му - между 3 и 3 и половина часа. Машината се разби точно след 3 часа и 20 минути”, спомня си Янко Стоименов.
    Според юристи този доклад е крайно недостатъчно доказателство и процесът трябва незабавно да бъде спрян поради липса на достатъчно доказателства. Аргументът им е, че това е доклад за евентуални причини, който е направен, за да се подобри безопасността на полетите и да се избегнат бъдещи подобни инциденти. Това не е криминално разследване и заключенията му не могат да бъдат използвани като доказателства в един криминален процес.  
    Още повече, че от авиационна гледна точка в него има много неточности и грешки. Заключенията му бяха оборени от канадска комисия, която проведе паралелно разследване, както и от някои от най-добрите световни експерти по разследване на самолетни катастрофи. “Някои от заключенията на доклада не само противоречат на логиката, но и на законите на физиката”, смята Янко Стоименов.Според него докладът е взел предвид състоянието на 80 показатели от фаталния полет, които пресъздават около 30 на сто от реалността. “Ние например не знаем имало ли е някаква миризма в кабината, имало ли е вибрации или някакви странни шумове”.   

“Прекарах хиляди часове да се питам какво всъщност се случи там. 7 години по-късно аз все още нямам отговор на този въпрос и не знам как бих могъл аз или колегите ми да го предотвратим. За съжаление инциденти се случват и ще продължават да се случват”, признава българският пилот, който има зад гърба си хиляди часове като командир на Боинг 747 - същият тип машина, който катастрофира на 14 август.

   Юристи, които наблюдават процеса отбелязват като пропуск на гръцкото правораздаване факта, че не са изслушани единствените двама свидетели на обвинението, които са познавали Стоименов и могат да се произнесат за работата му, а от 30-те свидетели на защитата му са изслушани само трима.
    Това е вторият процес, който се води срещу Янко Стоименов и колегите му от бившата авиокомпания “Хелиос”. Първият беше в Кипър и той приключи с оправдателно решение на първата съдебна инстанция. След осъдителната присъда на гръцкия съд обаче, кипърският прокурор реши да повдигне отново наказателното преследване срещу тях на следващата съдебна инстанция. Юристи смятат, че решението му е повлияно от развоя на делото в Атина. Те също така не изключват ако в Гърция се стигне до оправдателна присъда, тя да доведе до подобно развитие  и на делото в Кипър.
    Следващото заседание по делото ще е на 15 януари, когато ще бъде изслушана пледоарията на обвинението.