Галерия

1

Освен очевидните структурни и политически проблеми, Гърция има седем скрити язви, които допринасят за обострянето на финансовата криза в страната, сочи доклада на изследователската фирма Hellastat. Според проучването иранската криза, експортния балон, вносните суровини и мнителността на предприемачите са част от скритите мини в полето на гръцкото стопанство, което и без това се задушава под натиска на дълговата криза.

“Става въпрос за седем скрити причини, които са малко споменавани в общественото пространство досега и които ще засегнат сега и в бъдеще условията на живот в страната и благосъстоянието на гърците. Анализирали сме както причините за тяхното появяване, така и ужасните последствия, които могат да имат над гръцката икономика. Оздравяването трябва да започне моментално”, казва изпълнителният директор на компанията, Панос Михалопулос.

Празните рафтове е първият аспект, който спъва подмолно гръцката икономика и главно поради факта, че местната преработвателна промишленост работи основно с вносни суровини. Външните доставчици обаче нямат никакво доверие в гръцката финансова система и не изключват възможността гръцките банки да колабират всеки момент, въпреки обещанията на правителството за пълна сигурност на банковата система. Германските, американските и китайските сътрудници на гръцките производители не взимат под внимание вече познатите досега банкови гаранции и отдават стока само срещу предварително плащане в брой. Според проучването ситуацията драстично се е влошила в последното тримесечие на 2011 и това ще се усети съвсем скоро в намалените обеми продукция и липсите по магазините. Изследователите твърдят, че това може да се окаже в полза за страната, защото вносните суровини ще трябва да се заменят с местни, което ще активизира вътрешното производство. Процесът обаче ще отнеме време.

Липсата на вяра в гръцкия бизнес работи реципрочно и нанася тежък удър на износителите. Експортният балон, който се беше образувал доскоро се спъхна. Не защото отношенията между гръцките и чуждестранни партньори са неясни или защото не са доволни от качеството на гръцките продукти и услуги, а най-вече защото бизнесмените извън граница не знаят дали в Гърция няма да се случи някоя нова извънредна стачка или друго непредвидимо събитие, което ще възпрепятства доставка на поръчаната стока; или банките няма да “изгърмят” без предупреждение и да завлекат гръцките производители. Подобен е случаят с резервациите на големите чуждестранни туристически бюра за сезон 2012, които отказват да сложат депозитите на клиентите си в гръцки банки, точно поради страха от внезапен фалит.

Според анализаторите от Hellastat иранската криза е сериозно подценена за въздействието й върху гръцката икономика, главно защото това е последната страна в света, която все още дава петрол на Гърция на кредит. В последната среща на ръководителите на Европейския съюз Гърция и Италия предотвратиха налагането на санкции на Иран, което се оцени като голям успех главно на гръцката делегация. Производството в страната зависи изцяло от вноса на горива от Иран и съдбата на ключови сектори като химическата промишленост, производството на пластмаси, изкуствени торове и други стоки зависи от иранското “кръвопреливане”. Ако проблемът в Близкия изток се задълбочи, може да се окаже по-опасен, от която й да е дългова криза в Европа по много причини.

Мнителността в бизнес кръговете достига нови нива в Гърция, които спъват до голяма степен предприемачеството, сочи докладът на анализаторите. Те оценяват, че е неприемлово да се критикува през цялото време неподготвената за кризата държавна машина, която не е предотвратила негативните последици от нея. В същото време не се обръща внимание на пропуските в частния сектор, който не е натоварен с тежката бюрокрацията на публичната администрация и въпреки това не разполага с инструменти и процедури, които да предотвратят грешки и неточности. Доскоро чековете в Гърция се раздаваха навсякъде, а за гаранции, че са с покритие се взимаше честната дума на някой. Много хора платиха висока цена за наивността си в някои случаи, а днес се наблюдава другата крайност, в която никой не вярва на партньора срещу себе си.

Силата на заобикаляне на закона също прави лоша услуга на гръцката икономика. По-големите и дори платежоспособните фирми през 2012 ще се възползват от законно удължения срок за изплащането на задължения към доставчици, което ще засегне сериозно ликвидността главно на малките компании. Според анализаторите игрите с изплащане на ДДС ще доведат до затварянето на много малки и средни предприятия през следваща година и ще лиши държавната хазна от сериозни приходи.

Сивата икономика е стара гангрена, която мъчи Гърция. Би било от полза от нея да се прехвърлят колкото се може повече доходи и сделки на “светло”, особено в период на криза, но за съжаление това не може да се реализира засега. Затова правителството прибегна до хоризонтално увеличение на данъците, за да може да компенсира от укрити доходи и недекларирани сделки. Незаконното кредитиране и лихварството също разцъвтяват в период, когато банките не отпускат средства и спъват допълнителното здравото предприемачество в страната.

Стегнацията на вътрешния пазар се задълбочава поради голямата разлика между темпото на съкращение на заплатите, което е доста по-бързо от темпото на намаление на цените на стоките и услугите в страната. Времевото закъснение между тези два процеса отежнява сериозно пазара и се отразява най-лошо върху търговията.