Въпросът за германските военни репарации се появи отново в гръцкото публично пространство, но този път на най-официалното възможно ниво. Според публикация във вестник То вима финансовото министерство е провело разследване на историческия архив за репарациите. В продължение на два месеца и половина експерти са обработили огромния архив, който се състои от съдебни искове на отделни граждани, договори, съдебни решения, юридеически текствове и други документи.
В резултат на проучването министерството вече е предало доклад от 80 страници в премиерския офис и министерството на външните работи. В него се съдържат данни, доказателства и правни аргументи за репарациите, които Германия дължи на Гърция.
Андонис Самарас възложил изготвянето на доклада на заместник-министъра на финансите Христос Стайкурас през декември 2012. Експертната комисия, която провела разследването била оглавена от главния директор на хазната и бюджета в Сметната палата Панайотис Каракусис. На 8 март тази година докладът бил предаден на политическото ръководство. До момента неговото съдържание е строго секретно и засега не е известно как ще бъде оползотворен от коалиционния кабинет.
В същия ден заместник-министърът издаде едно лаконично съобщение, в което посочваше, че е получил доклада. С неговото изрично позволение ръководителят на експетната група Панайотис Каракусис разказал, че са били разгледани и обработени над 190 000 страници. “Архивът беше разпилян. След необходимата реставрация подредихме отделните документи в папки. Всяка от тях съдържа между 240 – 300 документа, които се намират в Excel формат, за да се улесни достъпът на изследователите до информацията”, посочил той.
От общо 761 папки 109-те или 14 на сто са документи за I-та Световна война и 652 или 86 на сто – за II Световна война.
93 на сто от обезщетенията от периода на I-та Световна война са свързани с щети, предизвикани по време на периода на неутралност на Гърция, докато 91 на сто от случаите през II-та Световна война се отнасят за обезщетения във връзка с пленничества и смъртни случаи.
90 на сто от документите са искове на частни лица. В папките се намират молби за обезщетения от наследници за раняването, пленничеството или убийството на техни близки, както и за щети, предизвикани на имоти, жилища или търговски обекти. 10 на сто са официални споразумения, дипломатически ноти и официална кореспондеция между Гърция и Германия.
“От анализа на данните стана ясно, че само 55 на сто от присъдените суми са били дадени на частните лица. Общо германците са дали 115 милиона евро, докато останалата сума – 100 милиона германски марки не е била изплатена. Обезщетенията на частните лица са били регламентирани с президентския указ 4781, подписан през 1961. С него е било ратифицирано споразумението между Гърция и Германия за компенсациите на лицата, които са били ощетени от нацистки гонения”, е заявил още ръководителят на експертната група.
Според публикацията за разлика от частните лица гръцката държава никога не се е заинтересувала да потърси репарации от Германия, въпреки огромните щети, които са били нанесени в инфраструктурата на страната: на сгради, мостове, пътища, пристанища, кораби и болници. За сравнение се посочват примерите на Франция, Великобритания, Полша и Югославия, които са получили репарации от Германия въз основа на Лондонското споразумение от 1953. По неговата сила Германия е трябвало да изплати външните си задължения само в случай, че бъде обединена отново. Авторът на статията припомня, че това е факт от 3 октомври 1990.
фотоколаж: ethnos.gr
В същото време според официалния архив на Банката на Гърция по време на Окупацията плащанията към Германия са в размер на 1 617 781 093 648 819 драхми, а към Италия – 220 479 188 480 драхми.
След премахването на разходите по силата на тогавашния закон, Германия е получила под формата на аванс сума в размер на 1 530 033 302 528 819 драхми, а Италия – 157 053 637 000 драхми.
Това са така наречените Окупационни заеми, които по силата на споразуменията от март и декември 1942 е трябвало да бъдат върнати след края на войната. Според изчисленията, направени от Банката на Гърция веднага след спирането на военните действия общата сума е възлизала на 4,5 милиона златни английски лири. Още тогава гръцки учени са били на мнение, че изчислението на Окупационния заем въз основа на британската валута не е правилен и са настоявали, че той би трябвало да бъде изчислен в долари. Тази дискусия продължава и до днес.
По силата на Лондонското споразумение военните репарации не подлежат на срок на давност. Според правни експерти съществуват непреклоними доказателства, че парите, които Банката на Гърция е била задължена да изплати на окупаторите – Германия и Италия от 1942 до 1945:
1. Парите са били изплащани всеки месец (3,5 милиарда “окупационни” драхми), следователно заемът е признат от Германия не само de juro, но и de facto.
2. Съществуват вноски, които не са били изтегляни до край от окупаторските сили.
3. Съществуват месеци, в които окупаторите са връщали част от вноските по заема.