Галерия

1

Над шест милиарда евро се оказа черната дупка на гръцкия бюджет за запълването, на която надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейката комисия иска нови мерки. От изоставането в изпълнението на оздравителната програма и ниските приходи в държавната хазна, страната е изправена пред предизвикателството да намери до края на 2011 година 4,2 милиарда евро допълнително, вместо предвидените в края на 2010 само 1,8 милиарда евро от мерки и структурни реформи. Независимо от досега положените усилия, бюджетният дефицит намалява с по-бавни от очакваните темпове, а мерките приложени до момента за икономическо реформиране нямат очаквания ефект.

Драматичната разлика в планираното и изпълненото до момента, подсолено и от липсата на инициативност и съгласуваност в страната, „наежи” международните пазари и лихвите по десетгодишните гръцки държавни облигации спрямо германските достигнаха до почти 1450 пункта. С други думи, ако днес Гърция трябваше да излезе на капиталовите пазари, за да се кредитира чрез продажба на облигации с десетгодишна давност, трябваше да плати 17,5% лихва. Външният дълг за първото тримесечие на страната достигна 354,54 милиарда евро или 154% от БВП.

След поредните преизчисления се установи, че на Гърция й трябват мерки и структурни реформи на обща стойност от почти 29 милиарда евро, за да занули бюджетния си дефицит през 2015 година. Шест от споменатите 29 милиарда евро трябва да се намерят до края на тази година, като смъкнат сегашния дефицит от 10,3% от БВП на 7,5% от БВП. Според първоначалната информация два милиарда евро ще дойдат от поредното реформиране в данъчната система. Един от сценариите е да бъдат премахнати различните скали на данък добавена стойност (ДДС) и да се въведе една обща стойност от 19%. Днес главната стойност на ДДС е 23%, храните и стоките от първа необходимост са на 13%, а хотелските и други туристически услуги, както и лекарствата се налагат само с 6,5% ДДС.

За сега подобно решение не е обявено, но в Средносрочния план за икономическо оздравяване, който трябва да се приеме следващата седмица от парламента, е включено незабавно прехвърляне на някои стоки от 13% на 23% ДДС. Неизбежно ще се изравни по-рано и акцизът на горивата за отопление с това на транспорта, а минималният необлагаем доход от 12 хиляди евро на година може да падне до шест хиляди евро. Извънреден данък за 2011 ще се наложи да платят и гражданите с годишен доход над 60 хиляди евро. Общо изброените мерки трябва да донесе общо приход от 1,4 милиарда евро до края на годината. Още 770 милиона евро трябва да дойдат от увеличаването на данъчната тежест над търговията с луксозни стоки като яхти, скъпи коли и големи имоти.  

Също толкова амбициозно, но нереалистично звучи планът на правителството да спести около 2,25 милиарда евро от съкращаване на разходите, намаляване на държавните предприятия, ограничаване на харчовете на държавните каси и болничните заведения. Засега правителството на Георгиос Папандртеу е планирало мерки общо за 4,8 милиарда евро, както от приходната, така и от разходната част на бюджета. Съмненията обаче дали ще приложат успешно до края на годината остават. За съжаление остават и още 1,6 милиарда евро, които тройката иска да бъдат покрити, за да изплати поредната доза от финансовата помощ. За тях в публикувания от финансовото министерство план пише: „Мерки, които трябва да се изяснят” или с други думи правителството няма идея какви мерки да приложи и от къде да икономиса 1,6 милиарда и то за шестте оставащи месеца от годината. 

В същото време, финансовият министър Георгиос Папаконстантину призна, че Гърция има финансова наличност само до юли и че ако програмата за приватизация не влезе незабавно в сила от средата на лятото пари за пенсии заплати няма да има. Отчаяното признание се оказа наложително, за да обеди своите колеги от Министерски съвет, че страната е пред ръба на криза, от която може да не се измъкне, ако не се действа бързо. След края на съвещанието на Министерски съвет, правителственият говорител Георгиос Падалотис обяви, че тръгва незабавно в процедура 100-процентовата продажба на Пощенска каса, пристанище Пирея, пристанище Солун, организацията „Солунска вода” и последните останали 16% държавно участие в телекомуникационната компания ОТЕ.

И докато правителството прегрупират усилията си, за да докаже на тройката и кредиторите, че Гърция заслужават петия транш от финансовата помощ, заместник-председателят на Международния валутен фонд Джон Липски се срещна с депутата от опозиционната партия Нова Демокрация, Кириакос Мицотакис. Настоящият капитан на МВФ заявил пред гръцкия депутат за управлението на ПАСОК: „Не мога да разбера защо реформите започнаха с окастрянята на пенсиите и заплатите”, вместо с приватизациите, които днес се правят в последната минута. Думите му бяха предадени от централата на Нова  Демокрация в подкрепа на анти-меморандната политика, която опозиционерите поддържат.