Галерия

1

С появата си списъкът с гърците – титуляри на сметки в швейцарския филиал на банка HSBC или така нареченият „списък на Лагард” предизвика истински фурор. Последва съдебен процес срещу издателя на списание „Hot Doc” Костас Ваксеванис, който бе оневинен, но скоро отново ще седне на подсъдимата скамейка.

Същинската работа по оползотворяването на данните в него обаче все още не е започнала. Според публикация във вестник Катимерини службите, които търсят истинските титуляри на сметките по заповед на икономическите прокурори срещат сериозни и почти непреодолими препятствия. В същото време се оказва, че банката вече е заличила важни за транзакциите по сметките данни и това предизвиква още по-голямо объркване за реалното съдържание на станалия вече пословичен списък.

Според компетентни източници, на които се позовава изданието до момента не са открити данни, които да свързват името на майката на бившия премиер Георгиос Папандреу с депозита на стойност 500 милиона евро. Той фигурира в списъка, но като титуляр е представен финансов фонд, а не частно лице. Източници от прокуратурата твърдят, че изявленията на отговорника по проверките в Службата за борба с финансовите престъпления Николаос Лекас, че Маргарита Папандреу фигурира в „списъка на Лагард” не се потвърждават от данните в съдебната преписка.

Икономическите прокурори смятат, че конкретните изявления, които са достигнали до тях чрез показанията на директора на службата Стелиос Стасинопулос не е необходимо да бъдат разследвани, след като не се доказват от разследването.

Това е най-високият депозит сред описаните в „списъка на Лагард”. Според източници в няколко сметки съществуват суми между 10 – 40 милиона евро, като депозираните суми в повечето от сметките са далеч по-малки.

Но докато разследването за списъка все пак се задейства след  закъснение от около две години, особено важни данни от транзакциите вече не съществуват, тъй като банката ги е заличила въз основа на швейцарското законодателство. То налага на банките да не съхраняват данните за повече от 10 години, освен ако не става дума за изключителни случаи.

Източници от разследващите органи казват, че това създава допълнителни и непреодолими проблеми в провеждането на разследването на титулярите на сметките. Описаните в списъка сметки са били активни през 90-те години, а данните са до 2007, когато служителят на HSBC ги е задигнал незаконно.

Икономическите прокурори очакват да получат оригиналния списък от френското министерство на финансите, за да могат да установят дали копието, което се намира в ръцете им е било подправено. Ако проверката покаже, че е имало „поправки” цялото разследване ще придобие нов ход както за политиците, които са били намесени в процеса с получаването и предаването на списъка, така и за бившите директори на Службата за борба с финансовите престъпления, за които тече разследване за това, че не са оползотворили данните в него.

Съдебните преписки за действията или пропуските на бившите министри на финансите Георгиос Папаконстантину и Евангелос Венизелос по отношение на оползотворяването на „списъка на Лагард” се намират вече в парламента и ще бъдат разгледани на база на закона за отговорността на министрите. Съдебното разследване за бившите директори на Службата за борба с финансовите престъпления обаче не напредва, понеже икономическите прокурори чакат първо да получат оригиналния списък от френските власти.

В същото време опитите на финансовото министерство да достигне до банковите сметки на гърци в швейцарски банки удрят на камък. Закъснението в подписването на споразумение между Гърция и Швейцария, както и описаните в него условия, които ограничават възможностите за проверки от гръцка страна не са особено обнадеждаващи за възможността в държавната хазна да постъпят пари от данъчното облагане на „черните” пари. Показателен за скоростта на процеса е фактът, че подписаните през октомври 2011 първи и през април 2012 втори споразумения с Великобритания и Австрия  ще се задействат през януари 2013. Те дават пет месечен срок на постоянните жители на двете страни, които имат банкови сметки в Швейцария да решат как ще действат: да платят данък на швейцарските власти, който те после ще предадат на съответната държава, да декларират парите пред властите на страните си или да вземат парите и да напуснат Швейцария. Това са условията, които се предлагат на всяка заинтересована държава от страна на швейцарските власти.

Смята се, че половината от парите на европейците, които те изпращат в „данъчни райове” се намират в Швейцария. Предполага се, че общата им стойност е 1 трилион долара. Според някои банкови източници депозитите на гръцки граждани възлизат на 2-5 на сто от тази сума или между 20 – 50 милиарда евро. Швейцарските власти отказват категорично да премахнат забраната за оповестяване на данните на титулярите на сметките в местните банки. Те се позовават на съществуването на забраната и в Лихтенщайн и казват, че биха могли да участват в подобна дискусия, само ако мярката важи за всички.

Големият проблем в двустранните споразумения за предоставянето на данните на титулярите на сметките е данъчното облагане на старите банкови сметки. То се определя въз основа на една формула, която е различна за всяка държава, в зависимост от местното законодателство. В споразуменията швейцарците предвиждат проверка на сметките от тяхното откриване до днес и изчисление на сумите. Ако титулярът не може да докаже, че е декларирал сумите пред данъчните власти в страната си, ще му налагат данък с коефициент, който ще се определя от двете страни. След това ще вземат сумата за данъка, ще го предават на държавата, чийто гражданин е титулярът, а парите в сметката вече ще се смятат за „бели”, а не за „черни”.

Швейцарските власти няма да предоставят никаква друга информация, освен ако няма конкретно искане от компетентните съдебни власти. Според тях, за да бъдат влети приходи в държавните хазни, данъчният коефициент не трябва да бъде висок, защото в противен случай парите ще потеглят към други „данъчни райове”.