Галерия

1

След Швейцария, Кипър, островите – данъчен рай, и скривалищата в домовете си, гърците, които продължават да имат някакви спестявания и се безпокоят от условията на несигурност в икономиката, изглежда са “открили” и България, за да обезпечат икономиите си от непредвидими събития.

С няколко “коза в ръкава”, сред които развиващата се икономика, но и стабилността на банковата система, България изглежда се превръща в сигурно убежище за гръцките капитали, които продължават, макар и със забавени темпове напоследък, да проявяват тенденции за бягство от местните финансови институции.

Капитали

«Има пари, дошли и от Гърция, главно през последните 6 месеца», отбелязва Андонис Хасиотис, ръководител на Postbank, дъщерна на EFG Eurobank в България, като уточнява, че никой не може да определи каква е точната сума, постъпила в българските банки. Миграцията на гръцките капитали в България признава и Атанасиос Куцопулос, изпълнителен директор на Piraeus Bulgaria, като бърза обаче да уточни, че по принцип става дума за малки суми и от сравнително ограничен брой физически лица или компании, които не представляват значително изтичане на капитали.

«Хубаво щеше да е 50-те млрд. евро, изтекли през последните две години в чужбина, да бяха дошли в гръцките банки в България, защото по този начин макар и косвено тази ликвидност щеше да остане под контрола на гръцката банкова система, за съжаление обаче по-голямата част от тях имаше друго предназначение – главно в Швейцария», подчертава многозначително г-н Куцопулос. Той уточнява, че капиталите, прехвърлени в България, варират от 100 до 300 000 евро и в много малко случаи достигат няколко милиона.

Като една от причините за това явление г-н Куцопулос посочва атмосферата, оформяна от специалисти и “специалисти” за бъдещето на икономиката и за това как тя се свързва със сигурността и стабилността на местната банкова система.

Данни на Българската Народна Банка показват все пак, че депозитите в българската банкова система се увеличават, докато същевременно местни икономически анализатори отдават увеличаването на депозитите на притока на спестявания от Гърция и Румъния.

Две страни, които са изправени пред сериозни проблеми – различни за всяка една от тях – в икономиката им. Показателно е, че през месец август, според анализа на статистическите данни на БНБ, става ясно, че размерът на новите депозити от физически лица в българските банки възлиза на  603 млн. лева (или малко повече от 305 млн. евро), от 175 млн. лева (или близо 90 млн. евро) през същия месец на миналата година. Съответно на ниво година, през първите 8 месеца на 2011 г. общите депозити на граждани са се увеличили с 3,3 млрд. лева (или с над 1,7 млрд. евро), като достигат 30 млрд. лева (или над 15 млрд. евро), което представлява рекордна сума за страната.

Компании

В същото време фирмените депозити са се увеличили с 2,15 млрд. лева (или над 1,2 млрд. евро), достигайки 21,1 млрд. лева (или близо 11,5 млрд. евро). Парадоксалното обаче е, че изследване, извършено в страната, показва, че през изминалите 5 години едва 45% от българите са имали достатъчно доходи, за да спестяват и то главно суми от порядъка на 100 лева (около 50 евро) на месец.

В изявления за български медии местни банкери признават, че напоследък се забелязва ясна тенденция сред румънски и гръцки вложители (физически лица или компании) да откриват сметки в български банки, вследствие на стабилността на българската финансово-кредитна система, но и на по-атрактивната политика, която прилагат банките по отношение на лихвите.

Що се отнася до самата банкова система, както г-н Хасиотис, така и г-н Куцопулос подчертават, че е особено стабилна и че петте банки с гръцко участие, които развиват дейност на територията на България продължават да играят съществена роля, като притежават дял, вариращ между 25%-30%, в зависимост от критерия (активи, депозити, кредити), въз основа на който се извършва сравнението.

Скрита тайна

«България е скритата тайна на Европа», подчертава г-н Хасиотис, за да покаже образно здравото състояние на българската икономика, която в този момент има бюджет с излишък, държавният дълг представлява едва 14% от БВП, а темпът на растеж за тази година се изчислява на 2% до 2,5% от БВП.

«Условията в икономиката са по-добри , данъчният режим е по-благоприятен, а и разходите за живот са по-ниски», отбелязва ръководителят на Postbank, за да обясни тенденцията с прехвърлянето на капитали, но и на гръцки фирми в България (напомняме, че само през първите 6 месеца на 2011 г., според данни на българските власти, около 800 гръцки фирми са прехвърлили дейността си в съседната страна).