Галерия

2

1

Правителството на Андонис Самарас направи приватизацията основен приоритет на новото управление. Приватизационният план, който надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия предложи през 2010 бе замразен за почти две години и днес коалиционното правителство смята да го задейства като първи двигател по пътя на икономическото оздравяване. GRReporter се свърза с Фонда за развитие на държавната собственост, който бе създаден, за да приложи на практика раздържавяването. Представителят на фонда Христос Констас разказа какво е свършено до момента и кои са най-големите предизвикателства на гръцката приватизационна програма.

Приватизацията е в центъра на правителствената програма на новото тристранно коалиционно правителство. Каква е вашата роля в изпълнението на правителствената програма?

Приватизационният фонд започна работа през август 2011. Целта му е приватизациите да не се движат от министерските офиси, а да се изпълняват ефективно и с прозрачност от една независима специализирана институция, какъвто е фондът. От август до декември миналата година нашата организация допринесе в държавната хазна 1,8 милиарда евро. Удължихме лицензите за дейност на държавната лотария ОПАП и хазартните игри и сроковете разрешенията за дейност.

Това са действия заложени в Меморандума за финансова помощ?

Всички планирани дейности на Фонда за развитие на държавната собственост са заложени в оздравителната програма според договора за финансова помощ. Организацията има държавно участие, но не товари бюджета и заплатите не се плащат от джоба на данъкоплатците. Това е една независима компания, която координира  приватизационната програма на Гърция, както е залегнала в меморандума за финансова помощ. Общият обем на програмата за приватизация на фонда е 50 милиарда евро.

В какъв срок се очаква да се акумулират тези средства и кои са обектите или предприятията, на които залагате най-много?

Според втория Меморандум за финансова помощ Гърция е задължена да събере от приватизации, концесии и оползотворяване на недвижима публична собственост 19 милиарда евро до декември 2015. Трябва да отбележим, че 55% от програмата засяга развитие на недвижима собственост и държавна земя. 35% са свързани с концесионни договори или публично-държавни партньорства за развитието на инфраструктурни проекти , като пристанища, летища и пътища, а само около 10% от програмата засяга продажбата на държавни предприятия. Разбира се в тази програма не става въпроса за продажба в обичайния й смисъл. В случаите на недвижимите имоти и разработката на инфраструктурните проекти говорим за предоставяне на дългогодишно право на ползване.

Кои са най-големите предизвикателства, които сте срещнали до момента?

Оползотворяването на недвижимата собственост заема най-голямо място в нашата програма. Досега тези активи не са били разработвани и има много големи възможности в този сектор. Класически пример за възможностите, които пазара на недвижими имоти дава е старото летище в предградието Елинико. То стои неоползотворно последните 10-12 години и днес има интерес за разработка от девет различни компании. Старото столично летище може да се превърне в най-големия проект в света за обновяване на градската среда със строителни инвестиции от пет до шест милиарда евро. Подобен проект ще промени Атина, ще увеличава БВП с 0,3% всяка година за период от 10 години и ще създаде до девет хиляди нови работни места. В него ще се включат изграждането на нови хотели, пристанище за яхти, голф игрище, търговски центрове и други инфраструктури.

В първите шест месеца на 2012 нямахме демократично избрано правителство. Освен това около името на Гърция бе създадена голяма несигурност с преструктурирането на дълга (PSI). Несигурност в инвеститорите породиха и процесите преди подписването на втория Меморандум за финансова помощ. Всички тези фактори ни забавиха в изпълнението на приватизационната програма, но въпреки това успяхме да подготвим шест големи приватизационни проекта. Те са за разработването на старото атинско летище, държавната лотария, продажбата на двете газови компании ДЕПА и ДЕСФА, както и продажбата на недвижимия имот на търговския център “Golden Hall” на IBC, имотът Касиопи в Керкира и Афанду на остров Родос. Тези държавни собствености са вече на пазара и се очаква да стартират търговете за тях. В момента имаме още девет проекта, които са в подготвителен стадий. Те са свързани с раздържавяването на компаниите за управление на обществените води, магистралата Егнатия, металургичната компания ЛАРКО, държавния хиподрум и други.

За газовите компании, които обслужват Атина и Солун има ли вече представен интерес от инвеститори?

До момента има 17 компании, които са проявили интерес към закупуване на части от ДЕПА и ДЕСФА, като одобрени от тях да подадат оферта са 14. Сега сме в периода, когато трябва да се представят конкретните бизнес планове. Трябва да се посочи какъв дял искат от конкретните компании и как инвеститорите смятат да разработят обектите.

Искам да подчертая, че целият план за приватизация на държавната собственост няма за цел да събере средства, за да намали или да погаси външния дълг на Гъция, както много често се чува. Размерът на приходите от приватизация е много по-малък от натрупания външен дълг и не е реалистично да казваме, че чрез продажбата на някои публични активи можем да намалим натрупания държавен дълг. Това, което е важно да се разбере е, че приватизационният план е една много голяма програма за реформи и преструктуриране на съществуващата държавна система. Тя има за цел да привлече преки частни инвестиции, за да се стимулира икономическия ръст и да се увеличи БВП.

При газовите компании целта е да либерализираме енергийния пазар. Целта не е да се превърне един държавен монопол в частен. С други думи нямаме за цел да предадем управлението, което до вчера е било в държавни ръцете на един частник, който да се възползва от монополната си позиция. Ще има конкуренция и регулаторен орган, който да съблюдава коректното изпълнение на задълженията по договора. Това важи за приватизацията и в другите сектори.

В края на краищата, най-силната карта на гръцкия приватизационен план е недвижимата собственост, така ли?

Недвижимите имоти имат най-голям дял в програмата за приходи от приватизация от 50 милиарда евро. Става въпрос за 110 хиляди имота от различен тип.

В това число са включени и сградите построени за Олимпийските игри през 2004?

Да и те имат своя дял в програмата. Най-големият проблем при тях е, че досега нямаше единен регистър на държавните недвижими имоти като цяло. Тяхното описание бе една от основните ни дейности до момента. Засега сме описали общо 82 хиляди държавни недвижими имота от 35 различни публични институции и сега този процес продължава.

Как се е управлявала досега държавната собственост, щом казвате, че не е съществувал единен регистър и ясно определена собственост над нея?

Не се управлявала. Много от тези имоти бяха оставени на произвола на съдбата и затова в много случаи наблюдаваме присвояване на държавна собственост. Сега всички тези случаи се изследват и се опитваме да разчистим проблемите, за да може да ги подготвим за отдаване под наем, аренда или концесия. Както разбирате фондът изпълнява много по-важна роля на реформатор, отколкото проста на една организация, която събира пари от продажби на собственост.