Галерия

2

1

Правителството на Андонис Самарас направи приватизацията основен приоритет на новото управление. Приватизационният план, който надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия предложи през 2010 бе замразен за почти две години и днес коалиционното правителство смята да го задейства като първи двигател по пътя на икономическото оздравяване. GRReporter се свърза с Фонда за развитие на държавната собственост, който бе създаден, за да приложи на практика раздържавяването. Представителят на фонда Христос Констас разказа какво е свършено до момента и кои са най-големите предизвикателства на гръцката приватизационна програма.

Приватизацията е в центъра на правителствената програма на новото тристранно коалиционно правителство. Каква е вашата роля в изпълнението на правителствената програма?

Приватизационният фонд започна работа през август 2011. Целта му е приватизациите да не се движат от министерските офиси, а да се изпълняват ефективно и с прозрачност от една независима специализирана институция, какъвто е фондът. От август до декември миналата година нашата организация допринесе в държавната хазна 1,8 милиарда евро. Удължихме лицензите за дейност на държавната лотария ОПАП и хазартните игри и сроковете разрешенията за дейност.

Това са действия заложени в Меморандума за финансова помощ?

Всички планирани дейности на Фонда за развитие на държавната собственост са заложени в оздравителната програма според договора за финансова помощ. Организацията има държавно участие, но не товари бюджета и заплатите не се плащат от джоба на данъкоплатците. Това е една независима компания, която координира  приватизационната програма на Гърция, както е залегнала в меморандума за финансова помощ. Общият обем на програмата за приватизация на фонда е 50 милиарда евро.

В какъв срок се очаква да се акумулират тези средства и кои са обектите или предприятията, на които залагате най-много?

Според втория Меморандум за финансова помощ Гърция е задължена да събере от приватизации, концесии и оползотворяване на недвижима публична собственост 19 милиарда евро до декември 2015. Трябва да отбележим, че 55% от програмата засяга развитие на недвижима собственост и държавна земя. 35% са свързани с концесионни договори или публично-държавни партньорства за развитието на инфраструктурни проекти , като пристанища, летища и пътища, а само около 10% от програмата засяга продажбата на държавни предприятия. Разбира се в тази програма не става въпроса за продажба в обичайния й смисъл. В случаите на недвижимите имоти и разработката на инфраструктурните проекти говорим за предоставяне на дългогодишно право на ползване.

Кои са най-големите предизвикателства, които сте срещнали до момента?

Оползотворяването на недвижимата собственост заема най-голямо място в нашата програма. Досега тези активи не са били разработвани и има много големи възможности в този сектор. Класически пример за възможностите, които пазара на недвижими имоти дава е старото летище в предградието Елинико. То стои неоползотворно последните 10-12 години и днес има интерес за разработка от девет различни компании. Старото столично летище може да се превърне в най-големия проект в света за обновяване на градската среда със строителни инвестиции от пет до шест милиарда евро. Подобен проект ще промени Атина, ще увеличава БВП с 0,3% всяка година за период от 10 години и ще създаде до девет хиляди нови работни места. В него ще се включат изграждането на нови хотели, пристанище за яхти, голф игрище, търговски центрове и други инфраструктури.

В първите шест месеца на 2012 нямахме демократично избрано правителство. Освен това около името на Гърция бе създадена голяма несигурност с преструктурирането на дълга (PSI). Несигурност в инвеститорите породиха и процесите преди подписването на втория Меморандум за финансова помощ. Всички тези фактори ни забавиха в изпълнението на приватизационната програма, но въпреки това успяхме да подготвим шест големи приватизационни проекта. Те са за разработването на старото атинско летище, държавната лотария, продажбата на двете газови компании ДЕПА и ДЕСФА, както и продажбата на недвижимия имот на търговския център “Golden Hall” на IBC, имотът Касиопи в Керкира и Афанду на остров Родос. Тези държавни собствености са вече на пазара и се очаква да стартират търговете за тях. В момента имаме още девет проекта, които са в подготвителен стадий. Те са свързани с раздържавяването на компаниите за управление на обществените води, магистралата Егнатия, металургичната компания ЛАРКО, държавния хиподрум и други.

За газовите компании, които обслужват Атина и Солун има ли вече представен интерес от инвеститори?

До момента има 17 компании, които са проявили интерес към закупуване на части от ДЕПА и ДЕСФА, като одобрени от тях да подадат оферта са 14. Сега сме в периода, когато трябва да се представят конкретните бизнес планове. Трябва да се посочи какъв дял искат от конкретните компании и как инвеститорите смятат да разработят обектите.