Галерия

1

Европейската конфедерация на профсъюзите поиска вчера в Атина инвестиционен план за целия Европейски Съюз и посочи единството и демокрацията като начин за излизане от кризата.

Фатима Taboada López
Стажант

Криза, безработица, липса на демокрация, липса на социална подкрепа ... И никой не знае кога ще свърши това. Някои хора посочват липсата на обща икономическа политика като един от основните проблеми на сегашната ситуация. Други казват, че силните от европейския елит не обръщат внимание на работниците, които са най-силната група, и водят Европа към катастрофа, нанасяйки силен удар на демокрацията като следват политики против волята на народа. Да не забравяме, че всичко това води до възход на фашизма и на крайната десница в много европейски страни – важен факт, който трябва да отчетем и признаем, поради неговото сериозно влияние върху населението.

Но кой е виновен за това? Защо предприетите мерки не работят? Налице е необходимост от сериозен инвестиционен план, който ще доведе до преструктурирането на Европа без никакви допълнителни съкращения. Политиката на строги икономии не е решение, тъй като това само увеличава неравенството между отделните страни. Това, което трябва да се направи е да се постигне ръст на заетостта и да се предприемат мерки за развитие.

Въпреки големите различия между севернте и южните европейски страни, няколко генерални секретари от цяла Европа се срещнаха вчера в Атина, за да обсъдят проблемите, пред които е изправена Европа в момента. Те посочиха, че предстоящите избори през май са решаващи за бъдещето на континента по отношение на промяната на посоката на политиката, както и работата на синдикатите по отношение на решенията, които ще бъдат предприети след това. Кризата не е нещо, което засяга само южните страни, защото дори и да е по-сериозна в тази част на континента, тя рекушира.

Бернадет Сегол, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, обясни, че кризата не е свършила и въпреки факта, че има слабо възстановяване в някои страни като Испания, основният проблем е, че все още не са създадени работни места и 50% от младите хора са безработни. Кандидо Мендез, (Общ работнически съюз) добави, че безработицата сред младите хора е причина за безпокойство, но безработицата при хората на възраст над 35 години е по-важна, тъй като те вероятно няма да усетят възстановяването на заетостта в близко бъдеще. „Има политическа кампания, която твърди, че Европа излиза от кризата, но това е само пропаганда”, заяви Игнасио Фернандез Токсо (Работнически комитет) и добави, че Европейският парламент е маловажен. Положително е, да се даде суверенитет на Европейския съюз, но в замяна на гаранции за всички.

Сузана Камусо (Италианска обща конфедерация на труда) посочи: „25% от населението на Италия е на червено, какво ще се случи, ако има още съкращения на заплатите?” Тези видове промени се осъществяват чрез политиката, така че е необходимо да се промени политиката на Европа. Според Айх Фоглар (Австрийска федерация на синдикатите), само една обединена и грижовна Европа ще разреши проблемите, тъй като всички страни имат споделена отговорност. „Мисията на Европейската конфедерация на профсъюзите е да се бори за тези права, защото мир се постига чрез борба.”

Арменио Карлос (INTERSINDICAL) посочи малкото постижение на Тройката в Португалия, където данъчното задължение беше по-високо преди пристигането й, както и прогнозата за растеж на заетостта от 0,04 % до 2050 година. Правителството е доволно заради намаляващия дълг, но тази тенденция на дълга е невъзможно да се поддържа, ако няма работа. В Южна Европа има един вид колонизация или диктатура от страна на севера, което води само до социален упадък. Това становище бе подкрепено от Николаос Киуцукис (Обща конфедерация на гръцките работници), който настоя за промяна на валутата в Гърция и за изплащането на репарациите от Втората световна война от Германия.

В допълнение към необходимостта да се помогне на тези южни страни, Ан Демелен (Белгийска обща федерация на труда), заяви, че е необходимо да се направят някои социални промени и в богатите страни, като например в Белгия, където един работник печели 15 евро на час а един имигрант получава 6 евро на час.
 
Следващата среща ще се състои в Брюксел на 4 април по време на демонстрация на европейския синдикат, докато Европейският парламент се подготвя за изборите на нови членове.