Галерия

1

Меморандум номер две ще отвори вратата за изход на Гърция от еврозоната след 2015 година, заяви икономистът Георгиос Аргитис. Той е част от научно-икономическия състав към Синдиката на заетите в частния сектор и представи вижданията си за развитието на гръцката икономика в сянката на новия помощен заем, който средиземноморците очакват за периода 2012-2013.

Според него поредната помощ от Европа и Международния валутен фонд, която се очаква да достигне около 60 милиарда евро за следващите две години ще донесе още по-жестоки икономически мерки. Ще задълбочи рецесията до такава степен, че Гърция няма да може да се изправи въобще на крака и в периода 2014-2015 година ще се наложи да намери още поне 130 милиарда евро, за да покрие нуждите си за държавно финансиране и покриване на стари дългове. По този начин вместо страната да се възстанови, за да започне да произвежда първични бюджетни дефицити, ще бъде принудена да излезе от единния валутен съюз, защото страните в него няма да могат да понесат товара на закъсалата Гърция.

Мрачните предвиждания на икономиста споделя и Янис Варуфакис, който представи пред журналиста своя план за преструктуриране на европейската финансова политика. Той не смята, че някой може да „изхвърли” Гърция от еврозоната, без тя сама да го иска, но предвижда задълбочаване на кризата, ако не се промени настоящата икономическа политика. Варуфакис предлага три радикални реформи в ролята на Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и Европейския фонд за стабилност, така че да се реши окончателно проблема на европейските страни с висок външен дълг. Както Янис Варуфакис обясни още преди около два месеца пред GRReporter, Европейския фонд за стабилност трябва да промени насоката си на действие. Вместо да се заеме със спасяването на държави, трябва да се съсредоточи по-скоро към финансирането на проблемните банки в еврозоната.

След това Европейската централна банка може да помогне финансирането на държавите с проблемен или по-точно с висок външен дълг. Помощта ще се състои в рефинансиране на 60% от натрупания външен дълг, чрез издаване на евро-облигации от нейно име. Всяка държава от еврозоната ще може да създаде пожелание кредитна сметка в Европейската централна банка. Банката-майка (ЕЦБ) може да заема средства от капиталовите пазари с много по-ниска стойност от всяка държава-членка. След това страните ще се разплащат със самата Европейска централна банка, вместо с капиталовите пазари. „Този сценарии ще намали външния дълг на Гърция под 100% от БВП след няколко години, но няма да ни реши проблема”, заяви Варуфакис. Той смята, че с натрупания отрицателен икономически ръст през 2026 година страната ще се озове отново с голям външен дълг в размер на 220 милиарда евро.

За да се отбележи истински напредък икономистът смята, че лидерите в Брюксел трябва да включат в играта и Европейската инвестиционна банка. Тя за момента притежава два пъти повече капитал дори от Световната банка, който не може да бъде освободен, защото във финансираните от нея проекти трябва да участват с около 50% и държавите-членки. „Гърция обаче няма дори и две евро на страна, за да се възползва от нейните възможности”. Тук влиза ролята на евро-облигациите средствата, от които ще се използват за финансиране на проекти от Европейската банка за инвестиции. Очакванията на икономиста са че прилагането на трите реформи във функциите на трите институции ще доведе до общо подобряване на позицията на еврото в световната икономика, гръцкият външен дълг може да падне под 50% от БВП през 2026. До колко той е приложим, обаче не е сигурно, а волята за промяна на ролята на институциите остава политически въпрос за решение в Брюксел.