Галерия

1

Тежки мерки и гражданско недоволство обсебиха Гърция в последно време. Потърсихме мнението на председателя на Гръцката търговско-индустриална камара Костадинос Михалос, който да даде своята прогноза за развитието на гръцката икономика и обратите, които можем да очакваме на политическата сцена. Той предвижда, че правителството няма нито политическата воля, нито човешкия ресурс да изпълни оздравителната програма на страната и зад ъгъла Гърция я чакат предсрочни избори и Меморандум 3.

Миналата седмица бе приет Средносрочния оздравителен план, който ще донесе нови извънредни данъци, допълнителни такси и като цяло носи нова данъчна тежест както за гражданите, така и за големите компании и индустрии, които също страдат от кризата. Каква е позицията на големия бизнес по този въпрос?

Проблемът за пореден път е че се прилага политика, която повтаря грешките от предишния Меморандум, който се подписа през май месец миналата година. Още тогава заявихме, че този микс от политики и мерки със сигурност ще доведе до безизходица, защото залага най-вече на приходите от по-високи данъци, вместо да съкрати разходите в бюджета. Когато подобна политика се прилага в условията на рецесия е нормално да се очаква, че тя ще отнеме всяка възможност за икономически ръст. Първият неуспех, днес се допълва със същата рецепта и същата политика, която е заложена в Средносрочния оздравителен план. И Меморандум 2. Пазарът не може да удовлетвори нуждите на икономиката и бизнеса, да не говорим за възвръщане на икономическия ръст.

Тук важи изразът: „Когато доиш една крава, трябва да я и храниш”. Затова настояваме да има и мерки за стимулиране на икономическия ръст, които да се прилагат успоредно с фискалната консолидация. След две години опити на Гръцката търговско-индустриална камара, премиерът на страната изпрати писмо, адресирано към съответните комисари в Европейския съюз, чрез което се опитваме да освободим средствата по Националната програма за стратегическо развитие. Това са 15 милиарда евро, които са предвидени за Гърция и искаме да бъдат отпуснати без задължителното участие на държавата, които от 2009 не може да  използва поради отрицателния баланс на държавната хазна. Те ще бъдат вложени за инвестициите в държавни проекти, както и за стимулиране на икономическия ръст и заетостта, което е един от най-големите проблеми в период на рецесия. Парите от програмата за Национално стратегическо развитие ще размърдат и частните инвестиции, защото докато продължава Меморандумът банките не могат да се кредитират от капиталовите пазари. В резултат на това се образува фискално задушаване на пазара. Страната има една „болнава” банкова система и частна икономика без особени източници на финансиране, която има всички предпоставки да бъде както иновационна, така и конкурентна, но тези качества не могат да се развият, поради липсата на ликвидност. Така че, нито Меморандум 2, нито Средносрочната програма може да се приложи адекватно, защото само с данъци не става. Много е вероятно в тези условия да видим и Меморандум 3.

От казаното до момента, няма как да не ви попитам кой е най-песимистичният сценарии, който вие предвиждате за развитието на гръцката икономика?

Ако продължим с тази политика, която бе приета миналата седмица, без да можем да променим параметрите на договора, предвиждам допълнително задушаване на частната икономика. Освен това, масираната приватизационна програма, съчетана със сегашните ниски пазарни цени и липсата на яснота дали ще бъдат запазени мрежите за разпространение в енергетиката, водоснабдяването и други сектори, предполага че приходите от раздържавяването ще са много по-ниски от очакваните. При тези условия определено се страхувам, че ще достигнем до икономическа безизходица и загуба на каквато и да е социална подкрепа.

Защо вярвате, че запазването на разпределителните мрежи например в енергетиката е по-важно от производствените единици в процеса на приватизация?

Международният опит показва, че държавата не трябва да отдаде правото си да контролира разпределителната мрежа в чужди ръце. Не ме разбирайте погрешно, не говоря от страна на някаква национална гордост. Просто става въпрос за стратегическа позиция в процеса на приватизация.

Вече споменахте за проблемите на ликвидността при банките и реалния бизнес. Въпреки това, гръцките предприятия, особено големите индустрии продължават дейността си и все още задържат загубата на работни места. На какво се дължи това? Има ли алтернативни източници на финансиране и ако „да”, кой са те?

Финансирането е изключително трудно в тези условия. Дори едно предприятие или предприемач да има определена финансова основа, върху която да стъпи, тя започва да се изчерпва. В момента бизнеса изсуква събраните през годините пари, на което се дължи до голяма степен и намалението на депозитите в банките. Този феномен се дължи да две основни причини. От една страна имаме катастрофалната комуникация на сегашното правителство, което говори за икономически „Титани”, за „пистолети на масата на преговори”, за „преговори с гръб опрян в стената”. Подобни изказвания само стимулираха изтеглянето на средства от гръцките банки. В последните месеци обаче, депозитите се теглят главно, защото вече дохода не стига, а разходите растат. Това важи както за гражданите, така и за бизнеса. По този начин, гърците започват да „ядат от готовите пари”, а бизнесмените, които имат някакви спестявания са принудени да ги хвърлят в боя с кризата. Както разбирате, този процес има както начало, така и край, който както изглежда може да дойде много скоро.

Предвиждате ли избори?

Вярвам, че е сценарии, който най-вероятно ще влезе в политическата ни реалност от септември. Той може да се окаже неизбежен, защото в момента не се вижда светлина в тунела. Нужните реформи продължава да не се прилагат и най-вероятно ще се стигне до предсрочни парламентарни избори.

Смятате ли, че тези избори ще решат проблемите на гръцката икономика?

Вижте, народът винаги трябва да има последната дума за съдбата на страната. Всички виждат в ежедневието си трудностите, които съществуват в обществото. Различните протести, движенията като това на Негодуващите и общото недоволство е сериозно и се дължат до голяма степен на ограничителните мерки. Смятам, че между липсата на управление или предсрочните избори е по-добре да се спрем на изборите. Казвам „липса на управление”, защото в последно време стана ясно, че преструктурирането на кабинета не дава резултат. Едни и същи лица сменят своята позиция, без да има особен резултат. Правителство, което ще се създаде от волята на гръцкия народ в новите условия е по-добре от липсата на управление. Няма значение дали това правителство ще е еднопартийно или коалиционно, ще е по-добре от сегашната ситуация.

Каква е позицията ви по отношение на идеята за консенсус в гръцкия парламент?

Знамето на консенсуса сме го вдигнали още от 2009 по темите на камарата. Чрез съгласие може да се постигне много, но се изисква сериозност и целенасоченост, за да се намерят решения на основни проблеми в икономическия живот не само на държавно, но и на европейско ниво. Без значение как средствата за масова комуникация представят нещата, най-големият проблем на съюза не е Гърция. Просто се случи да излезе на сцената в лош момент. Много пъти съм казвал, че външният дълг на Гърция представлява само 1,35 на сто от европейския дълг. Проблемите, които имаме в момента са структурни и затова настояваме да се обърне внимание на този тип реформи, които остават нерешени. Консенсус се изисква, но в много по-голяма степен в широк структурен план, отколкото тясно гръцките въпроси.

Синдикатите в Гърция са сериозна пречка пред структурните промени, които твърди че иска както гръцкото правителство, така и партньорите от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Много често блокират дейността на целия публичен сектор, за да извоюват някоя добавка към основната заплата. Коя е тази сила, която може да умири синдикалните лидери в Гърция, така че да видим истински проблеми в държавния сектор, който определено не действа ефективно?

За съжаление, синдикатите и формирования играят изключително негативна роля за местната икономика и са основна пречка пред икономическото развитие. Трябва да призная, че в последните 30 години всички правителства без изключение повтаряха една и съща грешка. Точно, защото не успяха конституционно не можеха да променят повишението на заплатите в държавния сектор, изнамериха добавките като начин да повишат дохода на служителите. По този начин един икономически наблюдател можеше да установи, че основните заплати в публичния сектор растяха сравнително бавно, реално месечните възнаграждения бяха много по високи от регистрираното. Това важи и днес в условията на криза.

Има невероятни добавки, като тази за служители в държавния сектор, които са навреме на работното си място. Как е възможно да се възнаграждава човек, който е в точния час, в който започва работното му време. Друга невероятна добавка, която няма как да не ви остави без думи е тази за личната хигиена на работното място. Цялата тази политика доведе до огромни несъответствия в нивото на заплатите в държавния сектор, като се сравнят заплатите на служители на едно и също ниво в различни институции.  Ако погледнете заплатата на една чистачка в Министерството на финансите например, като говоря с пълно уважение към хората, които работят тази професия, с нейна колежка от друго учереждение можете да видите огромна разлика, точно поради добавките, които всяка институция слага върху възнаграждението. В някои случаи заплатата на човек от чистотата в едно министерство може да достигне месечния доход на служител на средно управленческо ниво в друго министерство.

Всички тези феномени, за които говорим станаха реалност точно с натиска на синдикатите и формирования. И ако трябва да сме честни, днешната партия, която управлява Гърция ПАСОК е основната причина за тези явления. Така че, днес социалистическото правителство трябва да обърне досега водената политика, за да  може да проведе реформите, за които се е договорила. Дори предизборната й кампания бе основана на синдикалните изисквания - да се национализира или по-скоро да се върне в държавни ръце 100 процента от националната телекомуникационна компания ОТЕ, на Олипик Еър и т.н. Дори за китайската компания COSCO, които подписаха изключително удачен договор за концесия на пристанище Пирея, приет и от самия парламент като държавен закон, се чуваха лозунги, че ще бъдат изхвърлени от пристанището. В края на краищата, това правителство първо само трябва да се убеди, че иска реформи и промяна. След това да убеди и своите членове, които са представители или лидери на синдикатите и други формирования, че е дошло време за реформи. Казвал съм го и преди, ще го кажа и сега: „Когато не вярваш в това, което правиш, то никога няма да стане както трябва”. От тук произтича и липсата на доверие и страха, че програмата няма да бъде изпълнена.