Галерия

1

Тежки мерки и гражданско недоволство обсебиха Гърция в последно време. Потърсихме мнението на председателя на Гръцката търговско-индустриална камара Костадинос Михалос, който да даде своята прогноза за развитието на гръцката икономика и обратите, които можем да очакваме на политическата сцена. Той предвижда, че правителството няма нито политическата воля, нито човешкия ресурс да изпълни оздравителната програма на страната и зад ъгъла Гърция я чакат предсрочни избори и Меморандум 3.

Миналата седмица бе приет Средносрочния оздравителен план, който ще донесе нови извънредни данъци, допълнителни такси и като цяло носи нова данъчна тежест както за гражданите, така и за големите компании и индустрии, които също страдат от кризата. Каква е позицията на големия бизнес по този въпрос?

Проблемът за пореден път е че се прилага политика, която повтаря грешките от предишния Меморандум, който се подписа през май месец миналата година. Още тогава заявихме, че този микс от политики и мерки със сигурност ще доведе до безизходица, защото залага най-вече на приходите от по-високи данъци, вместо да съкрати разходите в бюджета. Когато подобна политика се прилага в условията на рецесия е нормално да се очаква, че тя ще отнеме всяка възможност за икономически ръст. Първият неуспех, днес се допълва със същата рецепта и същата политика, която е заложена в Средносрочния оздравителен план. И Меморандум 2. Пазарът не може да удовлетвори нуждите на икономиката и бизнеса, да не говорим за възвръщане на икономическия ръст.

Тук важи изразът: „Когато доиш една крава, трябва да я и храниш”. Затова настояваме да има и мерки за стимулиране на икономическия ръст, които да се прилагат успоредно с фискалната консолидация. След две години опити на Гръцката търговско-индустриална камара, премиерът на страната изпрати писмо, адресирано към съответните комисари в Европейския съюз, чрез което се опитваме да освободим средствата по Националната програма за стратегическо развитие. Това са 15 милиарда евро, които са предвидени за Гърция и искаме да бъдат отпуснати без задължителното участие на държавата, които от 2009 не може да  използва поради отрицателния баланс на държавната хазна. Те ще бъдат вложени за инвестициите в държавни проекти, както и за стимулиране на икономическия ръст и заетостта, което е един от най-големите проблеми в период на рецесия. Парите от програмата за Национално стратегическо развитие ще размърдат и частните инвестиции, защото докато продължава Меморандумът банките не могат да се кредитират от капиталовите пазари. В резултат на това се образува фискално задушаване на пазара. Страната има една „болнава” банкова система и частна икономика без особени източници на финансиране, която има всички предпоставки да бъде както иновационна, така и конкурентна, но тези качества не могат да се развият, поради липсата на ликвидност. Така че, нито Меморандум 2, нито Средносрочната програма може да се приложи адекватно, защото само с данъци не става. Много е вероятно в тези условия да видим и Меморандум 3.

От казаното до момента, няма как да не ви попитам кой е най-песимистичният сценарии, който вие предвиждате за развитието на гръцката икономика?

Ако продължим с тази политика, която бе приета миналата седмица, без да можем да променим параметрите на договора, предвиждам допълнително задушаване на частната икономика. Освен това, масираната приватизационна програма, съчетана със сегашните ниски пазарни цени и липсата на яснота дали ще бъдат запазени мрежите за разпространение в енергетиката, водоснабдяването и други сектори, предполага че приходите от раздържавяването ще са много по-ниски от очакваните. При тези условия определено се страхувам, че ще достигнем до икономическа безизходица и загуба на каквато и да е социална подкрепа.

Защо вярвате, че запазването на разпределителните мрежи например в енергетиката е по-важно от производствените единици в процеса на приватизация?

Международният опит показва, че държавата не трябва да отдаде правото си да контролира разпределителната мрежа в чужди ръце. Не ме разбирайте погрешно, не говоря от страна на някаква национална гордост. Просто става въпрос за стратегическа позиция в процеса на приватизация.

Вече споменахте за проблемите на ликвидността при банките и реалния бизнес. Въпреки това, гръцките предприятия, особено големите индустрии продължават дейността си и все още задържат загубата на работни места. На какво се дължи това? Има ли алтернативни източници на финансиране и ако „да”, кой са те?

Финансирането е изключително трудно в тези условия. Дори едно предприятие или предприемач да има определена финансова основа, върху която да стъпи, тя започва да се изчерпва. В момента бизнеса изсуква събраните през годините пари, на което се дължи до голяма степен и намалението на депозитите в банките. Този феномен се дължи да две основни причини. От една страна имаме катастрофалната комуникация на сегашното правителство, което говори за икономически „Титани”, за „пистолети на масата на преговори”, за „преговори с гръб опрян в стената”. Подобни изказвания само стимулираха изтеглянето на средства от гръцките банки. В последните месеци обаче, депозитите се теглят главно, защото вече дохода не стига, а разходите растат. Това важи както за гражданите, така и за бизнеса. По този начин, гърците започват да „ядат от готовите пари”, а бизнесмените, които имат някакви спестявания са принудени да ги хвърлят в боя с кризата. Както разбирате, този процес има както начало, така и край, който както изглежда може да дойде много скоро.

Предвиждате ли избори?