Галерия

1

Самозаети или самоосигуряващи се са 55,5% от мъжете на възраст между 55-64 години в Гърция, което на практика означава, че тичат от една работа на друга, за да свържат давата края, а не че са хора със собствен бизнес, казва Лиз Местенеос от неправителствената организация Age Platform Europe. Нейната презентация за заетостта на хората над 50-годишна възраст е част от конгреса „Интеграция и повторно навлизане на трудовия пазар”, който беше проведен в Парк Хотел в Атина.

На европейския конгрес организиран от European Profiles бяха представени резултатите свързани с развитието на нови методи за организация на работния процес, за да се приспособят към работния пазар младите хора и жените, които навлизат или се завръщат обратно на трудовата борса, както и да си запазят работата опитните служители на възраст над 55 години.

Най-засегнатите от безработицата групи са младежите, жените и възрастните хора. Хората между 55-64 години имат 1/3 шансове да получат работа в сравнение с тези, които са между 24 и 54 години. При жените изпадането от трудовия пазар често е свързано с излизането в майчинство – появяват се въпроси като кой ще се грижи за децата, а по-късно и за болните родители. Голяма част от жените над 50 години излизат от трудовия пазар, за да започнат да се грижат за внуците си или за роднини.

Най-трудния момент е изпадането от трудовия пазар и тогава решението за завръщане и откриване на работа е квалификация. Според данни, които представи г-жа Местенеос, Гърция е на предпоследно място (последна е Унгария) в листата на европейските страни с развити програми за квалификации. В страната съществува и проблем със самото обучение, което не дава необходимите инструменти и знания, за да интегрира младежите на трудовия пазар впоследствие. Много често вината е и в нетърпеливите работодатели, които трябва да обучат младия човек на новата позиция, за което е необходимо около година, както каза г-жа Местенеос.

„Ако разгърнете страниците на един вестник и видите обявите за работа, ще забележите, че на много от тях е изписана възрастта, а в други има думички, които подсказват, че за работата се търси млад човек” отбеляза председателката на Age Platform Europe като пример за дискриминацията на трудовия пазар според възрастта. „Дискриминацията не започва след като минеш 50-те, а много по-рано – още от 40 годишна възраст” заяви.

Необходимостта, както стана ясно, е да съществуват програми за квалификация, които в Гърция са криво разбрани, защото дипломите означават, че си минал дадени изпити и не съответстват на придобита квалификация и умения. Характерно за гръцкия пазар на труда е, че ако си неквалифициран и си над 50- години е по-лесно да си намериш работа, отколкото ако имаш някаква степен на образование. „Трудно е да мотивираш старите хора да се квалифицират. Те имат същия стеротип като много хора – че не могат да учат! Но те могат да учат и трябва да го правят! Хората имат капацитет да учат на всяка възраст” казва г-жа Местенеос, която отбеляза и че очакваният праг на живот ще се покачи, с което ще трябва да се съобрази в бъдеще и трудовото законодателство.

Това означава, че ще се увеличава и пенсионната възраст, тъй като хората всъщност ще са работоспособни дори и на възраст над 65 години. Но важното е на хората да се дават нови възможности, защото те се чувстват недооценени, ниско платени и експлоатирани и единствената им мисъл е как да се махнат от работата, на която се намират, а не да се мотивират, за да продължат да се развиват, подчерта г-жа Местенеос.

„Ние направихме проект, в който работихме с възрастни хора и приобщаването им към трудовия пазар. Открихме, че има много забравено знание, което те си спомниха – като например как се прави хвърчило, или как се плетат традиционните гръцки столове, или как се играе театър на сенките. И така те направиха семинар за млади хора, които го проследиха с огромен интерес” отбеляза г-н Димитрис Баколяс от компания European Profiles, която организира конгреса.

До младите хора, които са новаци в дадена компания е необходимо да съществуват менторите, отбеляза Киара Салатин от Италия. Научаването е взаимен процес, тъй като понякога по-възрастните и опитни в компанията не притежават най-новите познания, които имат току-що излезлите от университета младежи. Докато младежите имат нужда от опита на своите ментори, за да ги въведат в работата на фирмата и да приложат знанията си на практика. Навлизането на нови хора в една фирма е винаги предизвикателство за установеното статукво, но това може да доведе до много творчески развития, каза г-жа Салатин.