Над 250 милиона евро носи годишно на гръцката хранителна промишленост, производството и продажбата на сладки хранителни изделия на местния пазар. В условията на икономическа криза, производителите в областта постоянно обновяват гамата на предлаганите продукти и търсят нови начини за задържането на пазарни позиции - съчетават „сладкия грях” със здравословния начин на хранене, намаляват количеството на продукта в опаковката, вместо да увеличават цената му, изработват нови по – привлекателни и ефективни маркетингови стратегии за популяризиране на техните стоки. Всичко това е част от мерките, които производителите на бисквити и други видове сладки снакове предприемат, за да задържат интереса на обикновенния потребител.
Според търговците на дребно от началото на годината се наблюдава лек спад в продажбата на сладките. Проучвания показват, че потребителския интерес е спаднал само с 2% в сравнение със 2008 година независимо, че бисквитите, кроасани и други изделия от вида не влизат в потребителската кошница с продуктите от първа необходимост . Факт е, че 6 от всеки 10 пакета от групата се закупуват от веригите супер – маркети в страната и имат предимство при продажбата на сладки пред малките магазинчета и бутки в Гърция. Нова тенденция е, че същите вериги създадоха сладки хранителни изделия със собствена марка, разпространявани на вътрешния пазар и в последните години завзеха 10% от общите продажби на тази продуктова група.
Производството на снакове в Гърция като цяло е съсредоточено в сравнително тесен кръг от предрпиятия в областта (като Пападопулос, Евга, Аллатини, Вивартиа, Нутиарт и др.) и продукцията на някои от тях е добре позната и на българския потребител. Петнайсет на сто от обема на годишната продукция на тези предприятия е предназначен за външните пазари. Като цяло търсенето на снакове и сладки хранителни изделия е белязало стабилен възход с около 2% годишно в периода 1990 – 2007 година. В момента се наблюдава малко по – различна картина, тъй като вниманието на потребителите е съсредоточено върху продукти от първа необходимост и отдават сериозно значение на сравнителната цена на изделия от един и същ вид, предлагани от различени производители. Това не може да остави един сектор като производството на сладки храни незасегнат, който разчита предимно на така нареченото „спонтанно” пазаруване.