Криза, бедност, безработица... Да не би европейската мечта за мир, сигурност и просперитет да се е ла в кошмар за милиони хора в ЕС след катастрофата и икономическия колапс? Какви са причините и какъв може да бъде пътят от тук нататък? Каква е вероятността от разделение и връщане към национализма? „Единственото сигурно е, че обединена Европа вече не съществува, както я познавахме от шестдесет години. Само политиците не са намерили смелост да го признаят, нито могат да представят на народите, на 500 -те милиона граждани на ЕС нова визия, която ще ни вдъхнови”. Това казва за вестник Вима Иван Кръстев, български политолог, анализатор, писател и журналист.
Съгласен ли сте с онези, които казват, че мечтата ЕС се е превърнала в кошмар?
-Не знам дали е кошмар, но вярвам, че Европейският съюз вече не съществува, поне не такъв, какъвто го познавахме до сега. И един много важен въпрос според мене е не толкова каква ще е формата на новия съюз, а защо тази Европа, която беше епицентър на толкова много от нашите мечти, се разпадна. Отговорът е прост- днес всички колони, използвани за построяването и за да се обоснове съществуването на ЕС са разрушени.
Защо?
Първата и главна колона беше обещанието за мир след кръвопролитната Втора световна война.Но вижте: проучване сред немски ученици на възраст 14-16 години показа, че един от трима не знае кой е Хитлер. Това не означава, че има носталгия по фашизма в Германия. Означава, просто че едно поколение смята мира за даденост. Днес убеждението, че ЕС продължава да извлича легитимността си от корените на войната е една илюзия. Вторият фактор, който улеснява появата на геополитически съюз беше Студената война - отново един феномен, който вече не съществува.
Вярвате ли, че икономическата криза в еврозоната даде решаващия изстрел?
Третата разрушена колона е действително обещанието за просперитет. ЕС продължава да е много богат като цяло- дори и ако това не важи за страни като България и Гърция. Но дори и в богатия Север 60% от европейците смятат, че децата им няма да живеят толкова добре като тях самите. Въпросът е какъв живот можем да очакваме от тук нататък. Надеждата за по-добро бъдеще, която беше силен източник на легитимиране, също изчезна. Последната, но не по-малко-важна колона е социалната държава. Няма никакво съмнение, че наличието на силна социална справедливост е неразделна част от идентичността на Европейския съюз. Както стоят нещата, обаче, в никакъв случай не е сигурно, че тя може да продължи да бъде жизнеспособна в контекста, който се характеризира не само от глобалната конкуренция, но и от основните демографски промени в Европа. До 2060 12% от населението на ЕС ще бъде над 80-годишна възраст. Европа остарява.
Колко лесно може да се преодолее липсата на сближаване между богати и бедни в ЕС?
Друг източник на легитимиране беше вярата в сближаването, която накара бедните страни, които влязоха в ЕС да очакват постепенно да получат предимства от участието си в клуба на богатите. Това все още имаше някакво основание преди няколко години. Но днес, ако вярваме, че икономическите перспективи за следващите 10 години, страна като Гърция е вероятно да остане толкова бедна в сравнение с Германия, колкото е била в деня, когато се присъедини към Европейската икономическа общност.
Възвръщане на солидарността или връщане към национализма? Какво ви изглежда по-вероятно ?
-Друга последица от кризата е появата на нови разделения на Стария континент. В рамките на ЕС вече няма разделение между Запада и Изтока, но има други, по-значими разлики: разединение , липса на солидарност, възкод на популистки националистически цели. Като се има предвид настоящата ситуация в ЕС , възраждането на солидарността се изчерпва с пожеланията, защото естествената солидарност в рамките на националните държави не съществува на ниво ЕС. Вместо това видяхме появи разделящи стереотипи („мързеливците” от юга). Не е необичайно да се говори за "ние" по отношение на Европа, но какво точно означава това? Ако ЕС иска да съществува и в бъдеще е абсолютно необходимо да се дефинира какво се има предвид под това „ние” в началото на 21-ви век.
Кой е Иван Кръстев
Иван Кръстев е политолог, председател на Центъра за прогресивни политика в София и анализатор в Robert Bosch Stiftung в Берлин. Основател и член на Европейския съвет за външна политика и Центъра за европейски политически анализи, писател и журналист, включително и за вестник «Guardian». Последната му книга в превод на английски е със заглавие „Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders?” („Може ли демокрацията да оцелее, ако не вярваме на нашите лидери?”), издателство TED Book, 2013).
*Заглавието е на GRReporter
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
