Смъртта като повод за гняв

07 Декември 2009 / 18:12:45 GRReporter

1868 прочитания

Кремена Куцуку

На 6 декември 2008 цяла Гърция изтръпна от една нелепа смърт. 15-годишният Алексис Григоропулос бе убит от полицай. Последваха бунтове и протести, седмици наред Атина не приличаше на себе си. Огън, гърмежи, тичащи младежи с разгневени лица, счупени витрини на магазини, сърдити хора, съпричастни родители…

Година след това за нови декемврийски прояви започва да се говори поне месец по-рано. Няколко пъти съдът сменя мястото на провеждане на делото срещу убийците на Григоропулос, отлага и датата. Зачестилите терористични атаки, нападения срещу банки и честите бомбени заплахи срещу депутати нажежават още повече обстановката преди очакваните безредици. Политици от опозиционни партии следят под лупа ходовете на министерството за защита на гражданите. Полицията е изправена пред трудна задача. Тя трябва да балансира своето присъствие със запазването на сигурността на гражданите в новите декемврийски събития. Без право на грешка.

Проявите започват от петък с обсади на учебни заведения. На пръв поглед сравнително спокойно. Следва мирен протест на мястото на убийството. Отслужване на панахида в тесен кръг. Напрежението обаче не закъснява. На планираната демонстрация в памет на Алексис анархисти пробиват в сградата на атинския университет и успяват да ранят ректора, който е отведен в болница. В спешното е и 55-годишна демонстрантка. Полицай я блъснал с мотора си. Демонстрантите са във вихъра си. Схватките им с полицаи продължават и през нощта. До неделя вечерта 540 младежи биват отведени в полицията, арестуваните са 120. Остава още един цял ден… За него е планирано общогръцко протестно шествие.

Центърът на столицата не изглежда по обичайния начин. Сякаш преди минути е преминал тайфун. По земята се търкалят диви портокали, боклукът е разпилян около кофите, прехвърчат листовки, алармиращи за предстоящи митинги. Групи ученици прииждат към мястото на шествието. На метростанцията са се струпали полицаи, които проверяват чантите им за непозволени предмети. Докато вървиш от площад Синтагма към старата сграда на университета за миг позабравяш за безредието. Банките работят, туристи пийват кафе в луксозно заведение само на няколко метра от мястото, от което след броени минути ще потегли шествието. Чува се дори духова музика от улични музиканти, избрали „точния ден” да внесат предколедно настроение с познати празнични мелодии.

Площадът пред университета гъмжи от ученици. Сякаш всички връстници на Алексис са тук. Има и преподаватели, но те се губят сред младите хора. Сърдити момчета на 12-13 годишна възраст обсъждат и псуват полицаите. Малка група момичета стоят по-настрани. Споделят, че обикновено не ходят на протестни митинги, но днес са тук. Заради Алексис. Страхуват се от безредици и бомбички но казват, че ако се стигне дотам просто ще си тръгнат. Родителите им не знаят, че ще участват в шествието.

По мегафона представител на учителите припомня за повода на днешната сбирка. Освен да почетат паметта на Алексис учителите са тук и за да съобщят публично исканията си свързани с реформи в образователната система. Искат различни заплати, намаляване на максималния брой ученици в клас, промени в системата на оценяването.