Кооперативната GLS Bank в Германия е създадена през 1992. В момента има 26 хиляди членове и 130 хиляди клиенти, които са малки семейни фирми или кооперации. 40% от портфолиото на банката е вложено в бизнес дейности със социална насочено, а други 40% са вложени в развитието на възобновяеми източници на енергия и в еко земеделие.
Социалната икономика по своята същност не може да бъде създадена от големи корпорации. Тя се базира на малкия и среден бизнес. Големите размери на корпорациите не позволяват на обикновения потребител нито да ги разбере, нито да ги контролира.
Кои са другите примери, които видяхте за реално приложение на социалната икономика?
В земеделието има много примери за устойчиво развитие на социално насочени кооперации или малки предприятия. В Белгия например са широко разпространени кооперативните съюзи на общински принцип. Това не са създадени отгоре схеми. Хората сами се организират. Един е отговорен за посяването, след това съмишлениците (кооператорите) помагат за събиране на реколтата. Финансирането на проекта идва от всички участници, които не само помагат със средства, но и с полагане на труд, който след това се заплаща. Подобни кооперативи са организирани от приблизително 60-70 семейства и действат на регионално ниво.
Друг сектор, в който социалната икономика има много добри резултати е развитието на малки производствени единици за създаване на електроенергия от възобновяеми източници. Жителите на едно село могат да създадат кооперация, за да кандидатстват за финансиране и построяване на малък фотоволтаичен парк, например, за да намалят цената на електричеството, което ползват. За пример мога да посоча Ecopower, която започна като много малка компания в Белгия, а сега има по-всичко от малко, както фотоволтаични проекти, така малки хидроелектрически производствени единици, биомаса и производство на вятърна енергия. В момента същата фирма е най-евтиният доставчик на електроенергия в региона на Фламандия.
Най-честият довод в диалога за по-широкото прилагане на алтернативните източници за производство на електроенергия е, че тяхното приложение е все още по-скъпо от установените до момента методи (лигнитни въглища, атомна енергия). Какво ще кажете за това твърдение?
Нека не се заблуждаваме. Атомната електроенергия се финансира от държавни средства в много страни в света. Тя не е безплатна, напротив излиза доста скъпо на данъкоплатците, а опасностите за здравето на хората са всеизвестни. Евтиното електричество от атомните електроцентрали е доста съмнително понятие. Управлението на отпадъците от тях струва не малко средства. Построяването им също. Ако тези пари се хвърляха за усъвършенстването на зелената енергетика, сега щяхме да сме в много по-добро състояние.
Има ли гръцки примери за успешна дейност на този модел икономика?
Може да не са много, но има. Един от тях е кооперативната банка Кардица, която работи по програмата “Развитие Кардица”. Банката финансира малка производствена единица за биомаса и различни земеделски кооперации.
Като създател на филма за социалната икономика искам да Ви попитам – смятате ли, че примерите, които видяхте в чужбина могат да се приложат по-широко в Гърция?
Гърция е една държава с много тежка бюрокрация, в която или липсва решителност за изпълнение на дадени задачи, или има твърде голяма ентусиазъм , който никога не бива впрегнат в реални действия.
Искам да подчертая, че всички бизнес начинания, които са основани на социалната икономика в Европа имат пряката подкрепа на кметските служби. Ако аз имам една малка компания, която рециклира отпадъци като отваря работни места за безработни, кметската служба може да субсидира част от заплатата на работника.
Компаниите, които действат в областта на социалната икономика най-често си сътрудничат с регионалните управления и кметствата. Те се ангажират да извършават дейности, които така или иначе са задължение на организациите за местно самоуправление, но наемат дългосрочно безработни или представители на други по-слаби социални групи.
В Гърция държавните и общинските организации не комуникират с обикновените граждани. Където и да отидеш в държавната администрация намираш пред себе си стена от бюрокрация или от държавни чиновници, които не искат да съдействат. Всичко това определя средата.
От друг страна гръцката икономика по своя характер е построена на малкия и среден бизнес, на семейното предприятие. С други думи имаме традиция в микроикономиката и това ни дава сериозно предимство за развитието на социалната икономика.
Какво трябва да се промени, за да може социалната икономика да стане двигател на развитието, особено в период, когато установените икономически модели очевидно не работят?
Иска се много добра организация, анализ на възможностите и изключително постоянство. Това са все предпоставки, които не са много добре развити в Гърция.
От друг страна в Гърция имаме традиция в кооперативната дейност както в туризма, така и в производството на зехтин, например. Освен това, където и да обикаляхме по време на снимките в Европа ни казваха: “Ние тук нито много слънце имаме, нито много вятър. Защо се бавите и не развиете възможностите, които имате в Гърция?”.
Как може обикновени хора да се обърнат към този тип дейност?