Галерия

1

Истинска медийна война се води този уикенд между гръцките официални представители и европейските им партньори преди важното заседание на министрите на финансите на Европейския съюз на 15 и 16 февруари, на което трябва да се вземе някакво конкретно решение за евентуална европейска помощ за закъсалата гръцка икономика. Очевидно изгубил всяко търпение гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу нарече колегите си от Европа “нерешителни”  заради прекалено общата им и по принцип подкрепа, която изразиха за Атина в четвъртък. На заседанието на кабинета си Папандреу заявил, че страната му е станала “опитно зайче” на Европейския съюз.

                Не стихват и коментарите от срещуположната страна за евентуалната икономическа помощ, която страните от еврозоната биха  оказали на Гърция. В интервю за списание “Шпигел” , което ще бъде публикувано в понеделник членът на Управителния съвет на Европейската Централна Банка Юрген Старк определя мерките, обявени от гръцкото правителство като “абсолютния минимум, който трябва да се извърши”. Според него Гърция сама трябва да сложи в ред къщата си и да предприеме и допълнителни мерки, за да избегне още по-голямо влошаване на икономиката си. Юрген Старк отхвърля идеята за финансова помощ за Гърция на двустранна основа, например от Германия като я определя като “непродуктивна и напълно в разрез с изискванията на Монетарния съюз”. Банкерът отхвърля и идеята за емитиране на европейски ценни книжа с цел финансирането на дълга на Гърция, която според него по никакъв начин няма да допринесе за подобряването на публичните финанси на страната.

                Междувременно станаха известни и последните статистически данни за гръцката икономика, които показват, че за 2009 година Брутният вътрешен продукт на страната е спаднал с 2 на сто, като спадът за четвъртото тримесечие на 2009 година е бил 2,6 на сто. Спадът е още по-голям като се има предвид, че страната приключи 2008 година с 2-процентов ръст на БВП. Правителството предвижда за 2010 година ръст на БВП с 0,3 на сто и на тази основа е разчетен и годишният бюджет. Анализаторите определят тези очаквания като прекалено оптимистични и смятат, че за да се изпълнят целите на Програмата за стабилност са необходими още по-строги ограничения в държавния сектор – например отменянето на 14-тата заплата на държавните служители и повдигането на ДДС с 2 процента. Това е нещо, за което настояват и ЕС и МВФ.

                “Данните за гръцката икономика показват, че не са само обществените финанси проблемът, с който трябва да се справи гръцкото правителство. Има и реален икономически проблем и не е изключено да сме свидетели на още по-голям спад в БВП. Няма да е лесно за страната да излезе от твърде трудната ситуация, в която се намира в момента”, коментира Юрген Михелс от Citigroup.