Галерия

3

2

1

Светлана и Димитрис са от Русия и са се запознали с Хайди, която е американка, докато са се борели с вълните върху спасителната лодка спусната от потъващия кораб. Оттогава са приятели. Тази година те пристигнаха на остров Парос, в близост до който преди десет години фериботът „Express Самина” се блъсна в морските скалите и повлече заедно със себе си към дъното 80 души. Вчера в църквичката Свети Йоан Теолог в района на село Коракиес на остров Парос се събраха в късния следобед на 26 септември близките на загиналите при потъването на кораба.
Тримата младежи, които са се запознали тогава и са станали приятели на лодката, която е спасила живота им, вчера пристигнаха на Парос, за да се поклонят пред паметта на загиналите в корабокрушението. Преди десет години те са пътували във фаталната вечер на кораба, мечтаейки да изкарат една слънчева ваканция на гръцкия остров, а сега със сълзи на очи се връщат към спомена за страшната нощ.
Хайди, която гледа с болка към морските скали, в които се е блъснал кораба, казва за вестник „Етнос”: „Беше невероятно това, което се случи – да потъне кораба на дъното. Със Светлана и с Димитри не се познавахме преди това и случайно се открихме на спасителната лодка. После ни намериха рибарите и с техните кораби ни изкараха на брега. Оттогава сме приятели. Тази година дойдохме заедно, за да почетем паметта на жертвите. Защото можеше и ние да сме сред загиналите.”
Момичето от Америка си спомня, че в онази вечер всички са си мислели, че ще умрат. Но сега всеки път, когато идва на остров Парос се чувства като у дома си. Както Хайди, така и нейните руски приятели чувстват невероятна близост към хората от острова, които след корабокрушението са се грижили за тях. И тримата спасили се туристи стискат ръцете на майките, съпрузите и децата, които са загубили близките си хора в трагичното корабокрушение.
Историята на Георгиос Кюлафис от остров Наксос също се променя след корабокрушението – дотогава той има два сина, а след това се сдобива и с една дъщеря – 13-годишната вече Емануела. Преди десет години, когато корабът потъва и той е един от корабокрушенците, успява да се задържи на повърхността на водата докато в лявата си ръка държи тригодишно момиченце. Родителите на Емануела са я изпуснали от ръцете си по време на потъването на кораба, но детето се спасява благодарение на Георгиос.
Щастлив, че е успял да спаси момиченцето и да оцелее и самият той с божа помощ както казва, г-н Кюлафис разказва за вестник "Етнос", че: ”Дори и сега не мога да проумея каква сила ми помогна да направя това свръхчовешко усилие и да успеем да се спасим и двамата. В началото водата на потъващия кораб ме изтегли към дъното, но успях да изскоча на повърхността, а около мен плаваха трупове на хора пътували в кораба. Тогава чух детски плач. Взех я в ръцете си и четири часа се борихме с вълните, в мрака, без да знаем дали ще се спасим или ще се удавим и двамата. През повечето време, за да не поглъща вода държах детето с лявата си ръка колкото по-нависоко мога. Дори когато рибарската лодка на братята Михалис, Андонис и Манолис Зумис ни откри близо до Коракиес, им беше трудно да ни качат на палубата. На лодката бяха и пристанищните охранители Ангелос Месолонгитис и Димитрис Бисбирулас, на които съм безкрайно благодарен. Но в крайна сметка се справихме и се качихме на лодката.” Тригодишната тогава Емануела, дъщеря на Янис Скулакос, сега е ученичка в седми клас и съвсем скоро ще празнува рождения си ден.