Галерия

1

Определено се създава казус, когато не се знае дали искаме парите им. Ако ние, гърците, които сме в тази трудна ситуация не сме сигурни, че искаме парите на чужденците, то как нашите кредитори ще са съгласни да ни опростят половината от дълга.

Истината е, че мерките, които бяха заложени за изпълнение до момента, вече трябваше да действат. Не стана така. Една от причините е, че политиката на Европа към Гърция е доста догматична. За една валута имаме 17 народни събрания, 17 финансови министерства и 17 централни банки с една валута. По този начин се бавят процесите, което действа отрицателно за капиталовите пазари.

Има ли опасност да се отменят решенията от срещата на върха от 26 октомври?

Не бих искал такова нещо да се случи, но не мога да си представя, че тази договорка няма да претърпи някакви промени. Например смятам, че участието на частния сектор в програмата за овладяване на дълговата криза в Гърция ще е по-голямо от 50%. Самата идея на PSI е да се направи външния дълг устойчив. Това означава, че намалението на номиналната стойност на гръцките държавни облигации притежавани от частни лица може да достигне по-високи нива. Като икономист смятам, че колкото повече намалим дълга, толкова по-добре ще бъде за Гърция. Ще имаме да погасим по-малко задължения и ще трябва да плащаме по-малко лихви по тях.

Лошо е, че влязохме в процеса на преструктуриране на дълга, защото над нас остава печата на некоректния платец. В момента, в който вече сме започнали този процес нещата се променят. Първо не знаме дали PSI+ ще може да се изпълни. Ако приемем, че ще се приложи искам да подчертая, че намалението на част от дълга с 50% е по-добре от 21%, както бе решено през юли 2011. Ако този процент е 70% облекчение ще е още по-добре за нас, но това зависи от въпроса до колко банките и външните ни кредитори могат да поемат този товар. Колкото по-голямо е окастрянето, толкова по-добре е за Гърция.

Има ли опасност Гърция да излезе от еврозоната, ако не се изпълнят договореностите от 26 октомври?

Няма нормативна база, която да предполага отлъчването на една страна-членка от валутния съюз. Технически само ние можем да си извадим очите, преносно казано. Ако Европа не ни даде парите от договорената финансова помощ, също сме заплашени от изход от еврозоната, защото реално финансовата помощ ни отпусна време да се сложим в ред вътрешната си икономическа структура, докато европейците и Международния валутен фонд ни плащат външните задължение.  Това време обаче ние го пропиляхме.