В допарламентарния й период (1980-2009) Златна зора извършва системна нацистка пропаганда. Думите на лекторката бяха подкрепени от фотоси на говорителя на партията Илияс Касидиарис с татуирана на ръката свастика, на членове на движението вдигнали ръка за хитлеристки поздрав, корица на списанието на партията, от която става видно почитанието им към Хитлер и Рудолф Хес, символи на Вафен-СС (военното подразделение на СС.) като Totenkopf (нем. „череп”). Снимка на Касидиарис с член на британска рок банда с неонацистки уклон говори за това как идеологията се предава чрез популярната култура. Сред слайдовете имаше и такъв с отряди на Златна зора, оказващи подкрепа на сръбски четници в Косово. Един от депутатите (от Серес) е крайният расист Артемис Матиопулос, възхваляващ Аушвиц. Той е член на Политическия съвет на движението. Музикант по професия, Матиопулос е бил член на white power рок групата „Погром“, цитирани бяха показателни текстове на негови песни като: „Fuck Wiesenthal, fuck Anna Frank…”, “Oh, how I love Auschwitz…”, “David’s star makes me vomit”.
Основно оръжие в арсенала на „Златна зора“ е използването на антикапиталистическа реторика. Сред дейностите, които разгръща тя, са пунктове за раздаване на храна – само за гърци, срещу показване на лична карта, предоставяне на охранителни услуги по квартали (ако имате наематели чужденци, които не си плащат редовно наема, няма нужда да се обръщате към полицията, достатъчно е едно позвъняване в кварталния клуб на движението и те ще бъдат изхвърлени), индоктриниране на деца в невръстна възраст, проникване сред футболни хулигани, в училищата, разбиване на магазини, разтуряне на сергии на имигранти.
Проф. Бойсхотен направи опит да даде обяснение как е възможно подобна партия да възникне в страна като Гърция, където е имало масово съпротивително движение през Втората световна война (Гърция наред с Югославия е единствената държава в Европа, отхвърлила нацистката окупация почти напълно със собствени сили). Раната от масовите екзекуции и наказателни операции сред цивилното население от страна на хитлеристките окупатори все още не е напълно заздравяла. От друга страна, обаче, висок е бил процентът и на гръцките колаборационисти по време на Окупацията (1941-1944). Противоборството продължава в други измерения с братоубийствената Гражданска война в страната (1946-1949), последвана от авторитарния антикомунистически режим от 1949 до възстановяването на демокрацията (1974). „Златна зора“ е един вид мимикрирал във времето приемник на този сегмент от обществото, но това не е единственото обяснение. Проф. Бойсхотен коментира, че движението е укрепнало вследствие и на икономическата криза, довела до 28% безработица, от която 60% сред младите хора, до криза на ценностите, свиване на средната класа, срив на социалните грижи, отчаяние, страх, липса на алтернатива и търсене на изкупителни жертви.
Възходът на Златна зора не е изолирано явление, а симптоматично за тенденциите в цяла Европа. Характерно е увеличаването с максимален процент на гласовете за крайнодесните партии в скандинавските страни, в Централна Европа, напр. Унгария (премиерът Виктор Орбан обяви нулева толерантност към антисемитизма), Германия, Австрия. „Влизането на голям брой депутати крайни националисти в националните Парламенти на редица европейски страни от деветдесетте години насам е всеобщо явление, свързано с края на Студената война и подмяната образа на врага – на комунизма с исляма”, смята професорката-активист. Бойсхотен също зададе въпрос към публиката - за присъствието на „Атака“ в българския обществен живот, който пък провокира питане говори ли някой в Гърция за Златна зора като за крайнолява партия, както понякога окачествяват „Атака“, заради идеите й за национализация, ограничаване на чуждестранния капитал, референдума за закупуване земя от чужденци. „Използването на популистки лозунги, символи на левицата и лев дискурс от ултрадесните партии е още по-объркващо за хората. Крайнодесните партии си присвояват риториката и много от символите на лявото. Подобна тактика е използвана от Хитлер и Мусолини, затова и партиите им са наречени национал-социалистически”, бе отговорът на госта-лектор, която поясни: „Златна зора“ е свързана и с масонството. Тя използва в арсенала си антични гръцки символи, но не заимствани директно от древността, а опосредствани от нацистки източници; някои от членовете й са езичници, вярват в пантеона на дванайсетте олимпийски божества”.
На въпроса на проф. Ивайло Дичев по какъв начин привържениците на Златна зора пренаписват историята, с какви исторически фигури или национални герои се идентифицират те, какви ритуали тачат и практикуват, Ван Бойсхотен отговори, че „най-силен сред античните препратки е техният пиетет към спартанския военизиран модел на обществото. Въпреки известно идентифициране с езичеството, откак тя е парламентарно представена партия всички, или поне нейните депутати заявяват, че са „православни християни“.