Как да си обясним „норвежката загадка?”, зададе риторичен въпрос холандската активистка с академичен статут. „В Норвегия все още има силна социална държава, малко и добре интегрирани имигранти, а именно там през 2011  Андеш Брайвик атакува лагера на  Работническата партия на Норвегия на остров Утоя, където застреля 69 младежи активисти на социалистическата младеж? Новият дискурс в Европа е свързан с появата на крайна десница, отричаща самото определение за нея като „крайно дясна“. Например Марин Льопен заявява, че би осъдила всеки, който нарече партията й крайнодясна. Това е много опасно говорене, защото този дискурс се възприема от медиите, академичните среди, правителствата, а това легитимира подобни партии”.
Формите на съпротива, предлага проф. Бойсхотен, трябва да бъдат инициирани както на институционално ниво, така и „отдолу”, от гражданите. Подобен форум за дискусии е създаденият от гръцката парламентарно представена лява партия СИРИЗА „Европейски антифашистки манифест”, подкрепян от личности и творци с международен авторитет като режисьора Кен Лоуч и философът Етиен Балибар. От 13 до 23 март в дните около 22 март (Международен ден на пострадалите от фашизма и войната) по инициатива на арт групи за „противодействие срещу насилственото фашизиране на обществото” в Атина се проведе антифашистки фестивал на сценичните изкуства. Ван Бойсхотен приведе като пример и акции на леви активисти в атинския квартал Кипсели, едно от основните бойни полета на Златна зора заради високия процент имигрантско население, при които устната история се използва за взаимно опознаване и сближаване на имигранти и гръцки граждани, работата в училищата е друга подобна форма. Ван Бойсхотен подчерта, че от край време средната класа е била ядрото на гръцкото общество и нейното свиване и изчезване може да бъде експлоатирано от крайната десница, ако няма алтернатива отляво.