Галерия

1

Гърците са склонни да харчат по-малко през 2010 г. и да увеличат спестяванията си. Според проучване на общественото мнение, което направи Капа Research за сметка на вестник „Вима”, гърците са осъзнали, че 2010 г. ще е трудна за икономиката, но още не са наясно, че това ще засегне самите тях и по нищо не си личи, че имат желанието да си променят навиците. Въпреки че си признават, че трябва да се научат да харчат по-малко, заявяват, че нямат желание да спомогнат за излизането на страната от кризата, тъй като търпението им се е изчерпало и цената за стабилизирането на икономиката трябва да я платят други!

Проучването на общественото мнение бе направено сред 1 602 души на 27 и 28 декември 2009 г. с цел да направи „ренгенова снимка” на гръцкото общество, голяма част от което признава, че изминала година е била тежка, но се надява, че 2010 г. ще бъде по-добра (39,5%) или че няма да има съществени промени (36,7%).

Най-големите страхове на по-голямата част от гърците са да не би икономиката на страната да банкрутира или от социални сблъсъци, които ще излезнат извън контрол. 66,4% са тези, които се страхуват, че ще обеднеят, а 42% казват, че нещата ще станат по-зле през следващата година. Въпреки това 45,2% преценяват, че тяхното икономическо положение няма да се промени, а 20,3% са оптимистично настроени и считат, че ще се подобри състоянието им в икономически аспект.

Според проучването разочарованието и песимизма на гърците за бъдещето произхождат от икономическите проблеми на гръцкта икономика като корупция в държавния сектор, хроничните клиентелистки отношения между държавата и гражданите, както и от политическата система. Характерен пример са отговорите на въпроса „как може да стане по-богат някой”, като 45,5% от гърците отговарят, че може да го постигне с познанства, 28,6% казват, че като заобиколи закона ще стане по-богат, а само 24,2% вярват, че може да успее като се опре на собствените си способности и в резултат на усърдна работа. Гражданите считат, че виновни за лошото икономическо състояние на държавата са правителствата (77,1%), политическите партии (38%), банките (23,7%) и синдикалните организаци (17,4%).

Гърците признават, че за кризата отговорността не пада единствено върху политическата система, но и върху обществото, което постоянно се стреми да не си плаща данъците и консумира повече отколкото произвежда. Запитаните също така са наясно, че колкото повече се разраства черния пазар, толкова повече данъци ще трябва да плащат, но въпреки това те нямат никакво желание да плащат повече данъци, тъй като заявяват че трябва да ги платят други (65,4%).

Харакетрно е, че 37,6% от запитаните заявяват, че няма да направят абсолютно нищо, за да се избегне банкрута на държавата, 30% заявяват, че са склонни да работят повече без да им се заплаща допълнително, 17,9% са склонни да плащат повече данъци, а едва 7,7% са склонни да им намалее заплатата и работното време, а 3,4% приемат да им се намали заплата без това да се отрази върху работното им време!

Въпреки това по-голямата част от гражданите искат радикални промени (59%), дори това да доведе до сериозни социални сблъсъци, а 27,2% дори желаят обрат на системата като твърдят, че това положение не може да се търпи повече!

«Следователно, със съгласието на гражданите за големи промени, може би е по-лесно днес да бъде променен начинът на мислене, който в продължение на десетилетия властва в Гърция като убеждението, че всеки опит на държавата означава единствено жертви за другите, че единственото сигурно бъдеще е да се уреди някой да работи в сферата на държавния сектор или че икономическото благополучие на някой зависи от неговите „връзки”. Залогът пред г-н Папандреу за „Гърция на ценностите” може би е ключа за големите промени на десетилетието» отбелязва отговорникът за политическите проучвания на Капа Research г-н Рудзунис.