Галерия

1

Дълговата криза, която започна от Гърция, вече от много време е проблем на цялата еврозона. Евро лидерите днес се занимават главно с въпроса как Брюксел може да се справи с евентуалното финансово домино при държави, които ползват една и съща валута, но имат различна финансова и икономическа политика. Гаранциите, които Финландия изиска от банкрутиралата Гърция, за да се включи в помощния пакет, за малко да преобърнат каруцата на оздравителния програма в зоната.

За този и други проблеми възникнали в европейското пространство в резултат на гръцката криза GRReporter разговаря с преподавателя по Европейска политика и икономика към Атинския Университет, Георгиос Пагулатос. Той предвижда, че ако еврозоната иска да се измъкне без особено големи щети от настоящата дългова криза и да предотврати други пазарни блокажи, Брюксел трябва да даде зелена светлина на еврооблигациите. Тази промяна ще смъкне значително цената на общото кредитиране на страните членки, които обаче ще трябва да се примирят с много по-строга финансова политика, диктувана от сърцето на зоната. На принципа на сключените съдове, страните ще трябва да се въздържат както от високи дефицити, така и от несъразмерно големи първични бюджетни излишъци.

С какво се облагодетелства Гърция от договорката си с Финландия за даване на гаранции срещу участието на скандинавската държава във финансовата помощ за средиземноморците?

Тази договорка със сигурност не облагодетелства Гърция по никакъв начин. По-важният въпрос е дали можеше да бъде избегната. Истината е, че искането на Финландия за допълнителни гаранции бе записано в споразумението на Юрогруп за европейската помощ от 21 юли тази година, като условие да вземе участие в спасителната програма. Следователно бе много трудно да се избегне това, което последва. Важното е искането на гаранции като условие за участие в спасителната програма за Гърция да не се разпространи и в други страни, като Австрия и Холандия, които са заявили подобни искания. По всичко личи, че тази тема ще се разреши на ниво еврозона и това разпространение на изискванията за гаранции няма да бъде заявено от други страни. Главно, защото настояването за гаранции обезсмисля логиката на решенията от 21 юли тази година.

Ако Гърция можеше да даде сигурни гаранции, нямаше да има нужда от помощ, нали така? В този смисъл, не смятате ли, че Брюксел трябваше да се намеси по-рано в дебата за гаранциите и да окаже натиск върху страните, които искат пари от Гърция (Финландия в случая), за да участват в спасителния пакет?

Всичко това е една изключително деликатна тема и до голяма степен се движим в област, която не е напълно изяснена. Не са много ясни границите до къде еврозоната и Европейския съюз могат да окажат натиск на една конкретна държава-членка, която както много други има изключително силни вътрешно-политически опозиции, а правителствените им решения зависят от една евроскептична партия, както е случая с Финландия. Подобни решения се взимат с единодушие. В рамките на този тип гласуване най-доброто, до което можеш да достигнеш е консенсус, но ако една страна се защитава от консенсуса с определени условия, които са официално записани в съгласието, то възможностите за натиск от страна на Брюксел са изключително ниски.

Подкрепяте ли идеята за издаването на еврооблигациите, които да служат за финансирането на цялата еврозона? Можете ли да ни обясните положителните и отрицателните черти на този вид финансиране?

Най-важното предимство е, че намалява значително цената на кредитиране на всички страни в еврозоната, защото намалява колебанията на пазарите в бъдещето на различните държавни. Еврооблигациите ще спрат порочния кръг на съмненията, които удари една след друга няколко държави и заплашва да повлече и други в настоящата криза. Когато пазарите се съмняват във възможностите на една страна да обслужват външния си дълг, започват да се повишават и лихвите по текущото им кредитиране. В някакъв момент тази тенденция се увеличава и идва момент, в който с достигнатите лихвени проценти, външното кредитиране за отделните страни става невъзможно. Това не се случи само в Гърция, но и в Португалия и Ирландия. Проблемът не свършва до там. В момента известен натиск усещат също така Испания и Италия. Така че, еврооблигациите веднага ще решат проблема с този тип натиск.

Еврозоната е в една изключително благоприятна позиция, ако реши издаването на еврооблигации. Ще може да създаде един нов пазар на еврооблигации, който ще има изключително голяма продължителност и висока ликвидност, които ще смъкнат значително цената на кредитиране на страните от еврозоната. С други думи, лихвата по общото кредитиране с новите книжа ще достигне, дори от цената на кредитиране на страните с най-висока кредитна оценка, както са Германия и Франция.

Тук идва и проблемът, който някои анализатори предвиждат. Еврооблигацията може да повиши в известна степен цената на кредитиране на сините в зоната страни. От друга страна, ако се изчисли цената за усвояването на всичките дългови кризи в периферията на еврозоната, еврооблигациите може да се окажат много по-евтин начин за справяне с настоящите проблеми.

Основните опасения с този тип усвояване на дълговата криза в еврозоната са свързани с идеята, че това решение може да поощри макроикономическата отпуснатост на страни с финансови проблеми. Затова е изключително важно решението за еврооблигациите да се придружи и с нов тип икономическо и финансово управление на съюза. Възможно е да се въведат нормативни и конституционални поправки, които да установяват тези нови правила в страните-членки, както предвиждат Германия и Франция. В цялата тази картина, аз бих препоръчал и доста по-тясно следене на икономическото развитие в цялата еврозона, така че да няма сериозни отклонения.

Строгият контрол върху вътрешните финанси на всяка държава ще промени начина, по-кой до момента съюза функционираше. Означава ли това, че след въвеждането на евробоновете еврозоната вече никога няма да е същата?

В Европа вече е направено доста в стягането на икономическия контрол в различните страни. Съществува вече приет един пакет от мерки наречен six pack, който узакони по-тесния икономически контрол. Съществуват също така европейски механизми за финансова стабилност като EFSF и EFSM, както и предложението на Германия и Франция за постоянен председател на Европейския съвет на ниво Европейски съюз. Всички тези действия представляват един по-тесен контрол на икономическите решения на страните от еврозоната.

Според вас това достатъчно ли е днешната криза?

Разбира се, че тези действия не са достатъчни, но със сигурност преобразуването на еврозоната ще дойде с въвеждането на еврооблигациите. Там ще трябва да се уравновесят силите с едно допълнително обединяване на икономическите политики и цели в различните страни. В този смисъл е много важно да няма отклонения в поставените цели, както нагоре, така и надолу. Ключът е да се поддържа тясното взаимодействие в икономическата политика, както в страните с финансови дефицити, така и при страните с високи първични бюджетни излишъци. Големите излишъци може да са признак за висока конкурентост и невероятни икономически успехи на държавно ниво, но на ниво еврозона те внасят дисбаланс, който в новите условия не може да бъде приет.

Периферията на еврозоната вече има един много сериозен проблем с рецесията, който се отразява не само на реалните доходи на гражданите в проблемните страни, работните места и бизнес възможностите, но и отслабва неумолимо и общата финансово-икономическа ситуация в тези държави. Създава се един порочен кръг в борбата с дефицитите и външните им дългове. Еврозоната трябва да създаде новите инструменти, които ще предотвратят задълбочаването на тези проблеми, което неизбежно ще доведе и до промяна на досега съществуващата система.

Реорганизацията на Европа е неизбежна. Не трябваше ли европейските лидери по-рано да се заемат с тези реформи?

 Лидерите не бяха предвидили точно това развитие на нещата в съюза, но да не забравяме, че има и много други фактори, които определят пътя на европейската икономика. Европейските банки също имат проблем. Много от тях са зомби-банки, които пряко се влияят от това, което се случва от другата страна на Атлантика. Дълговата криза в САЩ също оказва влияние върху Европа. Слабостта на Щатите да инициира една по-смела инвестиционна политика също е  проблем. Това само катализира проблемите в еврозоната, която зависи от търсенето, както в САЩ, но в Китай – страни, в които Германия има износ.

Как виждате да се развият нещата за Испания и Италия, които също вървят на ръба на острието на капиталовите пазари? Смятате ли, че има вероятност тези две страни да бъдат изолирани от свободното финансиране и какви биха били последствията за валутния съюз?

Испания е по-далеч от една евентуална криза на външния дълг от Италия. В Испания основната тема е свързана повече с банките, не толкова с нивото на дефицита и външния дълг. В Италия имаме един много голям външен дълг, който достига 1,8 трилиона евро и по-голямата част от него се съдържа вътре в страната. Освен тези особености, Италия има и много нисък процент на икономическо развитие и пазарите го забелязват това. Тези две страни са твърде големи, за да могат да се поберат в Европейския финансов механизъм за стабилност (EFSF). Неговите активи трябва да се удвоят или дори утроят, за да може да поеме финансирането на една от двете страни. Ако се стигне до там обаче, това означава, че Франция ще е заплашена от загуба на ААА-рейтинга, което неизбежно ще принуди европейските лидери да въведат по спешност еврооблигациите. Тогава проблемите на еврозоната ще са много по-големи и по-сериозни от дълговата криза на Гърция. Когато лихвите по кредитирането на Италия стигнат 6%-7%, което е крайно нерентабилно, то тогава единственото спасение на Европа са еврооблигациите.

Да се върнем на Гърция. Смятате ли, че правителството ще се справи с намаляването на дефицита до 7,5% от БВП до края на 2011, така както е заложено в договора за финансова помощ? Какви ще са последствията, ако това не стане?

Това цел, която правителството гони, но след преоценката на рецесията нещата стават много по-трудни. В началото на годината тройката и държавното управление бяха изчислили, че рецесията няма да надмине 3,8%, а днес се оказва, че нейната стойност ще се доближи до 5%. Това е доста повече от миналогодишната рецесия и мерките заложени за намаление на дефицита според първоначалните изчисления, сега може да се окажат недостатъчни за достигането на поставените цели. По-високата стойност на рецесия намалява възможностите за събиране на приходи в държавната хазна, като в същото време повишава разходите в бюджета, свързани със социалните помощи и държавните фондове. В новите условия целта за дефицит от 7,5% от БВП до края на годината е много амбициозна, но главно заради рецесията, а не заради поведението на правителството.

Смятате ли, че Гърция няма да получи следващия транш от помощта при положение, че не може да намали дефицитът си в срок, спрямо договорките от Меморандума за финансова помощ?

Смятам, че всички фактори се взимат под внимание, когато се оценява дейността и напредъка на гръцките реформи. Нивото на рецесията изненада всички, освен това бе изчислено, че една част от затоплянето на гръцката икономика щеше да дойде от повишението на износа, но европейското и световното търсене, което щеше да издърпа напред гръцкия експорт не се случи. От тази гледна точка, рецесията в Гърция до голяма степен е и резултат от външни сили. В цялата тази ситуация смятам, че целите на реформите и финансовата помощ ще трябва да се преоценят, така че да отговарят на настоящето състояние на икономическата среда. Въпреки това, не смятам, че има вероятност Гърция да не получи следващия транш, защото реформите продължават според споразумението, а затрудненията произтичат от средата, в която се развиват тези реформи.

Смятате ли, че правителството не прави достатъчно, за да се справи с вътрешната криза? Отклонението от целите по намаляване на дефицита ще донесат ли нови мерки?

Нека да видим как ще тръгнат нещата от септември с новите мерки заложени в Средносрочния оздравителен план и след това ще стане ясно дали правителството трябва да задейства допълнителни сили.

Вие оптимистично ли сте настроен към развитието на икономиката? Смятате ли, че всичките допълнителни данъци, извънредни такси и по-големи вземания ще решат проблемите, пред които е изправено правителството?

Мерките залегнали в Средносрочния оздравителен план неизменно подпомагат за увеличението на приходите в бюджета. Въпросът е дали те са достатъчни, като се вземе предвид финансовата цена на рецесията. Ако рецесията се бе задържала в рамките, в които бе изчислена в началото на годината, то до сега приетите мерки щяха да са достатъчни. В сегашната ситуация може да се наложи приемането на допълнителни мерки. Ще си проличи скоро.