Галерия

1

Дълговата криза, която започна от Гърция, вече от много време е проблем на цялата еврозона. Евро лидерите днес се занимават главно с въпроса как Брюксел може да се справи с евентуалното финансово домино при държави, които ползват една и съща валута, но имат различна финансова и икономическа политика. Гаранциите, които Финландия изиска от банкрутиралата Гърция, за да се включи в помощния пакет, за малко да преобърнат каруцата на оздравителния програма в зоната.

За този и други проблеми възникнали в европейското пространство в резултат на гръцката криза GRReporter разговаря с преподавателя по Европейска политика и икономика към Атинския Университет, Георгиос Пагулатос. Той предвижда, че ако еврозоната иска да се измъкне без особено големи щети от настоящата дългова криза и да предотврати други пазарни блокажи, Брюксел трябва да даде зелена светлина на еврооблигациите. Тази промяна ще смъкне значително цената на общото кредитиране на страните членки, които обаче ще трябва да се примирят с много по-строга финансова политика, диктувана от сърцето на зоната. На принципа на сключените съдове, страните ще трябва да се въздържат както от високи дефицити, така и от несъразмерно големи първични бюджетни излишъци.

С какво се облагодетелства Гърция от договорката си с Финландия за даване на гаранции срещу участието на скандинавската държава във финансовата помощ за средиземноморците?

Тази договорка със сигурност не облагодетелства Гърция по никакъв начин. По-важният въпрос е дали можеше да бъде избегната. Истината е, че искането на Финландия за допълнителни гаранции бе записано в споразумението на Юрогруп за европейската помощ от 21 юли тази година, като условие да вземе участие в спасителната програма. Следователно бе много трудно да се избегне това, което последва. Важното е искането на гаранции като условие за участие в спасителната програма за Гърция да не се разпространи и в други страни, като Австрия и Холандия, които са заявили подобни искания. По всичко личи, че тази тема ще се разреши на ниво еврозона и това разпространение на изискванията за гаранции няма да бъде заявено от други страни. Главно, защото настояването за гаранции обезсмисля логиката на решенията от 21 юли тази година.

Ако Гърция можеше да даде сигурни гаранции, нямаше да има нужда от помощ, нали така? В този смисъл, не смятате ли, че Брюксел трябваше да се намеси по-рано в дебата за гаранциите и да окаже натиск върху страните, които искат пари от Гърция (Финландия в случая), за да участват в спасителния пакет?

Всичко това е една изключително деликатна тема и до голяма степен се движим в област, която не е напълно изяснена. Не са много ясни границите до къде еврозоната и Европейския съюз могат да окажат натиск на една конкретна държава-членка, която както много други има изключително силни вътрешно-политически опозиции, а правителствените им решения зависят от една евроскептична партия, както е случая с Финландия. Подобни решения се взимат с единодушие. В рамките на този тип гласуване най-доброто, до което можеш да достигнеш е консенсус, но ако една страна се защитава от консенсуса с определени условия, които са официално записани в съгласието, то възможностите за натиск от страна на Брюксел са изключително ниски.

Подкрепяте ли идеята за издаването на еврооблигациите, които да служат за финансирането на цялата еврозона? Можете ли да ни обясните положителните и отрицателните черти на този вид финансиране?

Най-важното предимство е, че намалява значително цената на кредитиране на всички страни в еврозоната, защото намалява колебанията на пазарите в бъдещето на различните държавни. Еврооблигациите ще спрат порочния кръг на съмненията, които удари една след друга няколко държави и заплашва да повлече и други в настоящата криза. Когато пазарите се съмняват във възможностите на една страна да обслужват външния си дълг, започват да се повишават и лихвите по текущото им кредитиране. В някакъв момент тази тенденция се увеличава и идва момент, в който с достигнатите лихвени проценти, външното кредитиране за отделните страни става невъзможно. Това не се случи само в Гърция, но и в Португалия и Ирландия. Проблемът не свършва до там. В момента известен натиск усещат също така Испания и Италия. Така че, еврооблигациите веднага ще решат проблема с този тип натиск.

Еврозоната е в една изключително благоприятна позиция, ако реши издаването на еврооблигации. Ще може да създаде един нов пазар на еврооблигации, който ще има изключително голяма продължителност и висока ликвидност, които ще смъкнат значително цената на кредитиране на страните от еврозоната. С други думи, лихвата по общото кредитиране с новите книжа ще достигне, дори от цената на кредитиране на страните с най-висока кредитна оценка, както са Германия и Франция.

Тук идва и проблемът, който някои анализатори предвиждат. Еврооблигацията може да повиши в известна степен цената на кредитиране на сините в зоната страни. От друга страна, ако се изчисли цената за усвояването на всичките дългови кризи в периферията на еврозоната, еврооблигациите може да се окажат много по-евтин начин за справяне с настоящите проблеми.

Основните опасения с този тип усвояване на дълговата криза в еврозоната са свързани с идеята, че това решение може да поощри макроикономическата отпуснатост на страни с финансови проблеми. Затова е изключително важно решението за еврооблигациите да се придружи и с нов тип икономическо и финансово управление на съюза. Възможно е да се въведат нормативни и конституционални поправки, които да установяват тези нови правила в страните-членки, както предвиждат Германия и Франция. В цялата тази картина, аз бих препоръчал и доста по-тясно следене на икономическото развитие в цялата еврозона, така че да няма сериозни отклонения.