Още от самото начало на реформите и прилагането на оздравителната програма стана ясно, че държавните служители в Гърция няма да се предадат без бой пред съкращенията и структурните промени. Така в понеделник следващата седмица Атина пак ще осъмне без градски транспорт. Автобуси, тролеи, трамваи, метро и градския електрически влак няма да работят за 24 часа като част от протестните действия срещу въвеждането на трудов резерв и на щатната таблица за възнагражденията на заетите в държавния сектор.
Според транспортните синдикати политиката на социалистическото правителство в Гърция води до масова безработица, а заплатите в публичния сектор стават подаяния. Към общата стачка се очаква да се присъединят и работещите в националните железници. Единствените обществени превозни средства, които ще работят в понеделник в столицата са такситата, а в 12 по обед недоволните граждани ще проведат протестно шествие от площад Кодзия към финансовото министерство срещу сградата на парламента.
В същото време стана ясно, че противоречивият пети доклад на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия ще бъде готов до 24 октомври тази година. Ръководителят на тристранната мисия Пол Томсен заяви пред журналисти, че оценката се очаква да бъде положителна. „Отбелязваме значителен напредък, но все пак остават някои въпроси да бъдат изяснени”, казва Томсън за развитието на гръцките реформи. От доклада на надзорниците зависи и изплащането на шестия транш от финансовата помощ. Преди гърците да получат парите, трябва да въведат в действия някой доста тежки реформи, които вече са закъснели според Средносрочния оздравителен план, който беше приет в края на юни и предизвика сериозни обществени вълнения.
Докато Гърция и тройката се пазарят, кои реформи не могат да чакат и кои могат да се изпълнят по-късно, Брюксел започна трескаво да готви нова програма за подкрепа на европейските банки. Европейската комисия съобщи в петък, че събира предложения за укрепване на банките през следващите дни и призова европейските страни да си сътрудничат при възстановяването на доверието на инвеститорите в банковия сектор на стария континент. Комисарят по икономическите въпроси на Европейския съюз Оли Рен заяви, че страните с висока кредитна оценка нямат проблем да капитализират финансовата си система чрез капиталовите пазари, а останалите страни могат да гарантират държавна помощ, за да подсигурят в случаи на задълбочаване на дълговата криза.
Идеята за общ европейски фронт за укрепване на банковата система се очаква да бъде подробно обсъден на срещата на върха в Европейския съюз на 17 октомври тази година. До тогава трябва да се изяснят и различните гледни точки между Париж и Берлин за ролята на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Германците поддържат линията, че фондът трябва да се смята за последно убежище и да служи само на страните в крайна нужда (като Гърция, например), а французите се борят за един по-широк размах на финансовата институция, който може да покрие и някой техни банки при нужда. В четвъртък канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че не трябва да се колебаем за рекапитализираме европейските банки, за да ги укрепи срещу кризата на дълга. В същото време подчерта, че използването на европейските фондове е оправдано само ако стабилността на еврозоната е застрашена.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
