Галерия

1

Мария Спасова
     Мерките, съгласувани между гръцкото правителство, Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд трябва да се приложат буквално и абсолютно. Това е решението на икономическата криза в Гърция, което ще изведе страната на пътя на икономическия ръст и просперитет. Около това мнение се обединиха икономисти, политици, банкери, учени и журналисти по време на кръглата маса с гръцкото правителство, организирана от списание Икономист.
    “Политиците трябва да осъзнаят най-после какво означава да си част от един монетарен съюз. Загубата на суверинитет е част от правилата в съюза. И ако това не се разбере сега, ще се загуби още по-голям суверинитет по-късно”. Така Юрген Старк, член на борда на директорите на Европейската централна банка отговори на гръцките опасения, че решенията за бъдещето на гръцката икономика се взимат в Брюксел и страната губи националния си суверенитет. “За Гърция това означава едно към едно прилагане на мерките, съгласувани с тройката. Тази страна има голям бюджетен дефицит - това е истинският проблем. Гърция трябва да има бюджетен излишък от 5 сто. Ако мерките се приложат едно към едно, това ще стане”, бе категоричен известният с консервативните си разбирания германски банкер.
    Юрген Старк определи като истинска катастрофа евентуалноте преструктуриране на гръцкия дълг. “Евентуалното преструктириране на гръцкия дълг ще е първото в ЕС, но е илюзия да смятаме, че то ще реши проблемите й. За Европейската Централна Банка преструктурирането на дълга ще обезцени усилията за поддържане на гръцката финансова система. Ще има големи последствия за банковата система и за реалната икономика”, заключи банкерът. Според него дискусията за евентуалното орязване на гръцкия дълг се поддържа от заинтересовани кръгове от Лондон и Ню Йорк и не са замесени пазарите. Той беше пределно ясен и за причините са кризата - ерозия на конкурентността на някои страни, твърде оптимистични прогнози за бъдещето, свръхконсумация и задлъжняване на хора и държави.
    Правителствената програма не работи в последните два месеца. Това е заключението на Пол Томсън, заместник директор на Европа на Международния валутен фонд. “Тя беше в общи линии постигната в първата година, това което се предполагаше, беше направено. Преди една година имахме голям дефицит над 15 на сто от БВП, целта беше да го съкратим със 7-8 на сто само за първата година - никъде не беше правено това. Не успяхме 8, но получихме 7-процентно съкращение на дефицита в икономика, която се сви със 4,5 процента. Това е изключително”, припомни той. Експертът обаче призна, че без структурна реформа дефицитът няма да падне под 10 на сто.
    “Външната среда не е толкова благоприятна, колкото очаквахме. Спредовете са много високи, въпреки първоначалния спад. Дебатът за преструктурирането на дълга отново вдигна спредовете. Не намаляват разходите в държавния сектор, болниците натрупват дълг. Т.е. видяхме, че са постигнати резултати, но те не могат да се поддържат дълго.  Много високи данъци, достатъчно орязване на пенсии и заплати. Намаляването на дефицита може да дойде само от структурната реформа. Там е изоставането. За да постигнем целите за 2011 и 2012, трябва да има преструктуриране на обществения сектор и това дискутираме сега”, категоричен бе Пол Томсън.

    Той предупреди, че пред Гърция има все още дълъг път, за да излезе от кризата. “Трудно е да се справиш с бюджетен дефицит от 15,5 на сто без да предизвикаш рецесия, невъзможно е. Ако не бяхме предложили финансова помощ, рецесията щеше да е още по-голяма. Наистина нашите предвиждания за връщането към пазарите се оказаха погрешни, но това не е недостатък на Програмата за финансова стабилизация, а е предизвикано от външни фактори”, уточни експертът. Той призна, че в Гърция има голяма политическа съпротива срещу приватизацията, но очаква това в скоро време да се промени.
    Една различна икономическа картина на Гърция представи управляващият директор на консултантската фирма McKinsey&Co Гърция Георгиос Цопелас. Той съобщи, че частният сектор в страната заема едва 40 на сто от гръцката икономика. Един от най-големите му проблеми е ниската продуктивност и тя се дължи на фрагментацията му и на прекалено малките предприятия. Предприятията с 9 и по-малко работници съставляват твърде висок дял от икономиката и нареждат Гърция на първо място в еврозоната. В същото време е много нисък делът на големите предприятия, пред които са поставени прекалено много пречки.
    “В Гърция пазарът е твърде регулиран, а колкото е по-регулиран пазарът, толкова е по-ниска производителността”, каза още икономистът. Георгиос Цопелас назова и останалите проблеми в местната икономика -  огромен публичен сектор, неясни трудово-правни взаимоотношения, ширеща се неофициална икономика, лоша правна система, ниско участие на младите и на жените в пазара на труда.

    “За първи път в последната година тройката не е доволна от темпа на реформите в Гърция и това неизбежно сложи началото на дебата за преструктурирането на гръцкия дълг и за връщането към драхмата”, констатира анализаторката на Economist Inteligence Unit  Меган Грийн. Според нея излизането от еврозоната ще е политическо решение, което ще повиши рязко конкурентността на страната, но ще бъде съпътстване с фалит на банките, дефицитът ще продължава да е висок, дългът също, а прогнозите ще си останат негативни.