Снимка - in.gr
Въпреки заканите, гръцкото правителство не връчи протестни ноти на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд след пресконференцията на техните представители Серваас Дерууз, Клаус Мазух и Пол Томсън. В петък тримата експерти обявиха пред журналисти амбициозна приватизационна програма на стойност 50 милиарда евро, която трябва да бъде изпълнена до 2015 година. Приватизационната програма, както и някои коментари на експертите бяха квалифицирани от правителствения говорител Георгиос Петалотис като неприемливи и намеса във вътрешните работи на Гърция. Като се позоваха на правителствени източници гръцките медии обявиха, че още в рамките на съботния ден премиерът Георгиос Папандреу ще връчи протестни ноти на трите институции.
До протестни ноти все пак не се стигна, но гръцкият министър-председател разговаря по телефона с изпълнителния директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан по идея на последния, както бе подчертано от местните медии. По време на разговора е станало ясно, че Доминик Строс-Кан е разбрал опасенията на Папандреу, но застава твърдо зад позицията на представителя си в Атина. В същия дух е бил и разговорът на Папандреу с европейския комисар по финансовите въпроси Оли Рен. Няма съобщения са телефонен разговор с президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.
От лаконичните информации става ясно, че тримата експерти Серваас Дерууз, Клаус Мазух и Пол Томсън са действали напълно според предвидената процедура и в рамките на мандата, който им е даден. Съдържанието на изявленията им на прословутата пресконференция е било известно и на гръцкото правителство, и на началниците им във Вашингтон, Брюксел и Франкфурт и те са имали зелена светлина да обявят това, което обявиха. В късния следобед на съботния ден чрез офиса на Европейската комисия в Атина тримата господа разпространиха следното изявление до гръцките медии:
“В заключение на съвместната ни мисия вчера подчертахме, че гръцката икономическа програма се изпълнява както е предвидено. Заявихме подкрепата ни за гръцкото правителство в стремежа му да постигне целите на фискалната консолидация и възстановяването на развитието и конкурентността, както са предвидени в Меморандума. Нашето сътрудничество за постигането на тези цели винаги е било и продължава да е основано на взаимно доверие. Нашите три институции дълбоко уважават правото и инициативите на гръцкото правителство във всички области на управлението на икономиката. Нашата роля е да съветваме и подкрепяме правителството като предлагаме различни възможности в процеса на взимането на решения. Жалко е, ако по което и да е време сме оставили друго впечатление. Разбираме трудните промени, пред които е изправена гръцката икономика и дълбоко уважаваме огромните усилия, които полага гръцкият народ. Продължаваме да подкрепяме тези усилия”.
Това изявление сложи край и на разярилата се буря в чаша вода. Ако Гърция иска да се върне на международните пазари в началото на 2012, каквато прогноза направи Пол Томсън, тя трябва да внимава много какви послания изпраща. Интересно е да се отбележи, че след анонсирането на плана за приватизация акциите на двете гръцки държавни банки Земеделската и Пощенската каса скочиха на атинската борса. Във вторник, 15 февруари Гърция отново ще емитира полици с краткосрочен падеж и е много интересно при каква лихва ще успее да ги продаде. При всички положения приватизационната програма от 50 милиарда евро ще привлече инвеститорския интерес. След първоначалния скептицизъм, че дори и Акропола да продаде правителството няма да събере 50 милиарда идва ред на трезвите прецени, които показват, че сумата е съвсем реална.
Вестник Етнос публикува диаграма на подлежащите на приватизация активи на гръцкото правителство, която може да се види под номер 5 в нашата галерия. Там може да се види, че държавата притежава 77,31 на сто от Земеделската банка, които се оценяват за над 595 милиона евро. Дялът на правителството в Пощенската банка е 34,04 на сто и се оценява над 331 милиона евро. Гръцката държава притежава 1,23 на сто и от Националната банка на Гърция, чийто дял се равнява на близо 87 милиона евро. И трите банки са регистрирани на Атинската борса.
Втората група приватизационни цели са държавните предприятия, които също са регистрирани на Атинската борса. Това са Националната електрическа компания, в коятодържавата притежава 51,12 на сто - дял, равен на над 1 милиард и 470 милиона евро. Тлъсто парче е и организацията Гръцки петрол, в която държавата има 35,48 на сто дял или близо 805 милиона евро. Във Водоснабдяване и канализация правителството има дял от 61,33 на сто или над 148 милиона евро. Особено привлекателен за приватизация е и Държавният тотализатор, в който правителството държи 34 на сто или над един милиард и 685 милиона евро. Държавата продължава да контролира 16 на сто от националния телеком ОТЕ - дял, който се оценява близо 593 милиона евро.
Третата група държавна собственост, набелязана от тройката за приватизация са летищата, пътищата и пристанищата. Само от пристанището в Пирея, където държавата контролира 74,14 на сто могат да се получат още близо 260 милиона евро. Други близо 102 милиона евро могат да се вземат от Солунското пристанище, където държавата притежава 74,27 на сто от акциите. В тази група попада и международното летище Елефтериос Венизелос, където предложението е да се удължи срока на концесията му. Същото важи и за магистралата Атики, която свързва гръцката столица с летището. В тази категория попадат и всички портове и летища по гръцките острови и в пеовинцията, за повечето от които вече са изготвени проучвания и експертни оценки.