Тези дни гръцките банкери приличат много на капитана на “Титаник”, чийто кораб потъва, но той нарежда на оркестъра да свири и успокоява пътниците, че нищо страшно няма да се случи. Те рядко се появяват публично, а когато го правят, бързат да убеждават медиите, а чрез тях и обществото, че бизнесът им върви добре и колкото и да е дълбока рецесията те ще издържат, защото имат достатъчно капитали в наличност, развиват се стабилно и нямат “отваряния” към токсични финансови продукти. Да, ама не. Докато официално това е линията, която се следва, неофициалните информации говорят за сливания на банки още през първите седмици на септември.
Ядрото, около което ще се консолидира гръцката банкова система естествено е Националната банка на Гърция, най-голямата търговска банка в страната. Според ексклузивна информация на неделното издание на вестник “Вима” правителството на Георгиос Папандреу гледало благосклонно на предстоящите банкови сливания и дори ги окуражавало. Не, не, да не си помислите, че гръцките банки имат някакви проблеми. Те нямат никакви проблеми, просто им е омръзнало да “ергенуват” и са решили да се чифтосат по двойки и дори тройки. В публичното пространство витаят много сценарии за предстоящите събития в гръцката банкова система без нито един от тях да е получил каквото и да е официално потвърждение.
През миналата седмица представителите на тройката от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия се срещнаха с ръководствата на Националната банка на Гърция, Alpha Bank, Eurobank EFG, Piraeus и Земеделската банка и също им предали благосклонното отношение на изпълнителния директор на Международния валутен фонд Доминик Строр-Кан към консолидацията на гръцката банкова система. Въпреки че преговорите между атинските банкери се водят при пълна конфиденциалност, за експертите, които наблюдават банковия сектор в страната решенията се оформят в няколко посоки., Едната те наричат паралелните “бракове по любов” между Националната банка на Гърция и Alpha Bank и между Eurobank EFG и банка Emboriki. Ако тези “романтични” връзки не прерастнат в нещо повече, наблюдателите очакват един “брак по сметка” на Националната банка на Гърция с банка Piraeus, с Eurobank EFG или със Земеделската банка. Накрая експертите не изключват и оформянето на тройка между Националната банка на Гърция, една от частните банки Αlpha, Εurobank EFG или Piraeus заедно с Пощенската банка.
Защо обаче са толкова настоятелни слуховете за сливанията на гръцките банки при положение, че официално всички техни представители ги опровергават. Защото ако следваме логиката на пазара, гръцката държава няма друг шанс да оцелее от кризата с национална банкова система, ако финансовите й институции не се окрупнят. В момента международните пазари са наложили кредитно ембарго на гръцките банки поради ниския кредитен рейтинг на самата страна, който дърпа надолу и кредитните рейтинги на банките й. Ситуацията още повече се усложнява и от непрекъснато растящите страхове, че Гърция ще е принудена да разсрочи плащанията по външния си дълг. Този страх съвсем открито изрази през уикенда и руският финансов министър Алексей Кудрин на годишния Международен икономически форум в Санкт Петербург. Той очаква леко разсрочване, което ще бъде прието от пазарите и го нарече “мини-фалит”.
Чрез сливанията банките ще станат по-силни и ще могат да служат като линия за снабдяване с капитали на местната икономика и лека-полека да я поведат към растеж. За целта обаче гръцките банки трябва да загърбят категорично схемата, по която съществуват в момента, да оформят една нова система, която да надхвърли границите на Гърция и която е единственият шанс на Гърция да запази мястото си в еврозоната, да възвърне авторитета си в Европейския съюз, да неутрализира завинаги слуховете за разсрочване на дълга ида запази стандарта на живот, на който гърците се радват в последните 20-тина години. Това изглежда най-после е разбрал и икономическият екип на Георгиос Папандреу, който според вестник “Вима” вече е убеден, че само с реформи на държавния сектор, данъчната и осигурителната система страната няма да се измъкне от кризата. Трябват кардинални промени и в банковата система.
В момента най-големият проблем пред Гърция е изолирането на банковата й система от световните финансови пазари, защото я лишава от поток на капитали, който е с пъти по-голям от средствата, осигурени по програмата ЕСПА. Връщането на гръцките банки на световния финансов пазар може да стане само след като самата държава се върне на този пазар - нещо, което поне за момента не се очаква. Докато тази ситуация продължава бъдещето на гръцките банки ще е несигурно, а най-големият кошмар на всеки банкер в Атина ще продължи да се нарича Фонд за кредитна стабилност. Както GRReporter вече обясни схемата на окрупняването на гръцкия банков сектор, това е фондът, който ще се заеме с тези банки, които не издържат stress test-овете и не успеят да увеличат капиталите си или чрез увеличаването на уставния капитал от вече наличните си акционери или чрез навлизането на нов, стратегически акционер. Този фонд ще се управлява директно от Вашингтон и под строгия поглед на Доминик Строс-Кан - т.е. решенията за бъдещето на гръцкия банков сектор няма да се взимат в Атина.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
