4. Чрез фенове (в по-голямата си част жени!) или дори на хора, които са извън всяко подозрение, които влизат на стадиона от VIP-входовете, където не се извършва контрол.
Във всеки случай, дори да няма възможност да вкарат „боеприпаси”, често хулиганите си правят импровизирани оръжия като чупят и измъкват всичко, което може да бъде използвано срещу врага (мрамор, цимент, железа, плексиглас, пожарогасители, седалки и т. н.).
Оборудване и от чужбина
Футболното хулиганство в наши дни изглежда става скъп „спорт”, тъй като за да се закупят димките, сигналните ракети, дори и бензинът, използван за коктейлите молотоф, са нужни хиляди евро годишно. Като се има предвид, че и в тази област поскъпването е стигнало до небесата, гръцките хулигани предпочитат по-евтиния италиански пазар, откъдето поръчват по интернет с десетки своите „боеприпаси”!
Откъде намират толкова пари обаче обикновените фенове (в голямата си част работещи на надница или пък безработни)? Отговорът е лесен, тъй като не е тайна, че в много случаи самите ръководства на футболните централи финансират директно организираните фенове, за да ги държат на своя страна, а не като противници. Дори обаче и да го няма директното финансиране, връзката на отборите с феновете се поддържа косвено чрез билетите, които отборите продават с намалени цени на организираните фенове, които после ги продават с надценка от 5 евро, за да напълнят касите си и да имат повече пари за „боеприпаси”.