Галерия

1

Вицепремиерът в последното правителство на ПАСОК и дългогодишен министър Теодорос Пангалос изпълни обещанието си и издаде книга със заглавие „Всички заедно ги изхарчихме”. Става дума за електронно издание, в което той е събрал различни примери на корупция, незаконни назначения в държавния сектор, измами и получаване на рушвети, за да докаже, че за натрупването на огромния държавен дълг не са виновни само политиците.

Книгата се състои от 175 страници и за да я разтоварят желаещите ще трябва да платят 3,99 евро. Бившият министър посочва в предговора, че „гражданите участват в държавното управление чрез своите дела, като не реагират на несправедливостта, понеже самите те са замесени, като избират във властта неподходящи хора. Затова носят отговорност за своя избор”.

Според него смисълът на израза „всички заедно ги изхарчихме”, който вбеси голяма част от обществото е, че вината за създаването на бюджетния дефицит и днешното състояние на Гърция принадлежи на всички гърци. В книгата си Теодорос Пангалос критикува остро левите партии и тяхната позиция. Нарича СИРИЗА „партия с комунистическо вдъхновение” и твърди, че определенията „крадците са в парламента” и „върнете обратно нашите пари” са резултат на „безмерната глупост и липсата на информация. Те показват, че в Гърция съществуват тъмни комунистки и фашистки ядра, които се озоваха от една и съща страна на тротоара”.

Той допълва, че „обединените свръхреволюционери, т.е. привържениците на СИРИЗА и тези на Златна зора с качулките са хората, които организираха протестите срещу президента на страната по време на военния парад на 28 октомври в Солун”. В отговор на въпроса „какъв е цветът на държавния дълг? Син? Зелен? Червен” Теодорос Пангалос представя данни от 1974 до днес и критикува левите партии за липсата на продуктивна опозиционна дейност с реални предложения. „През всичките тези години никой представител на Левицата не реагира срещу никое назначение, никое повишение на заплатите. В действителност те искаха все повече и повече социални надбавки”.

Бившият министър не спестява критиката си и за позицията на Левицата и по време на протестите на Негодуващите. „Никой от тях не каза нищо за ругатните към парламента и за заплахите, че политиците ще напуснат страната през нощта с хеликоптери. Точно напротив. Г-н Ципрас зави в парламента, че ще се боим да излезем от домовете си”.

Само политиците ли са виновни за корупцията в Гърция? Отговорът на Теодорос Пангалос е отрицателен. „Истинската корупция сред политиците нито е била нито ще бъде скоро определяща за днешното икономическо и политическо състояние на страната”. Той нарича „партии на глупостта и фанатизма” СИРИЗА, Независимите гърци и Златна зора, понеже „превръщат народа в крещяща тълпа и апотеоз на кретинизма с единствена цел да надделеят на изборите”.

Къде отидоха парите?

Теодорос Пангалос прави една съвсем проста сметка. Според него 20 от общо 350-те милиарда евро са изчезнали под формата на рушвети, корупция, подкупи и други подобни. Останалите 94 на сто са отишли за скандално високи заплати, надбавки за никога неположен извънреден труд, фиктивно съществуващи позиции на началници и директори, изплащане на огромни еднократни суми при пенсиониране и за пенсиите изобщо, както и за незаконни социални помощи и надбавки.

След това подкрепя своята теза с примери на всекидневна корупция в болниците, данъчните управления, службите за градоустройство, областните управления и Националния осигурителен институт. Те са му били изпратени от граждани, много от които не крият имената си, нито тези на служителите в конкретните държавни учреждения. Теодорос Пангалос призовава читателите на електронната си книга да продължат да изпращат своите истории, понеже възнамерява да публикува и нови издания.

Порочни всекидневни практики

Един от примерите е описаният от гражданин с инициали Г.В., който твърди, че е получил уверението, че ще бъде назначен на държавна работа, ако подсигури избиратели на кандидати за депутати. „През 1989 един депутат от Нова демокрация ми предложи да подам молба за назначение в Националния осигурителен институт. В замяна от мен се изискваше да му подсигуря 100 сигурни гласа на изборите и да му предам списък с имената на тези избиратели. През 1990 ми беше направено същото предложение, само че от кандидат за депутат от ПАСОК срещу назначение в Земеделския факултет. През 1992 имах трето предложение от страна на синдикалист от Левицата, който ми обеща назначение в Националната компания за електричество ДЕИ. Отказах на всички и запазих достойнството си, само че така и не успях да си намеря постоянна работа и днес съм безработен. Два пъти се опитах да създам собствен бизнес, но не успях, защото нямах пари, за да дам рушвети на всички, които искаха. От служителя в осигурителната каса до пожарникаря и секретаря на търговската палата. Искаха пликчета с пари и бяха много. Страшно много! Принудих се и дадох подкуп, за да взема шофьорска книжка, защото иначе никога нямаше да я получа. Дадох и когато се роди детето ми, защото иначе съпругата ми щеше да роди на улицата и за сърдечната операция на баща ми, защото иначе щяха да го оперират след смъртта му. Колкото до фирмите, в които работех, данъчните минаваха често, за да приберат своите пликчета и всичко беше наред”.